Какво представлява нарколепсията и колко често се среща?
За щастие едно от най-тежките нарушения на съня – нарколепсията, е едновременно и едно от най-редките. Среща се при едва 0.02 – 0.05% от хората. В този смисъл тя не е голям проблем за обществото. Последствията от нея обаче са изключително тежки за човека, тъй като той трудно се социализира. Високата сънливост и пристъпите на заспиване, до които води болестта, могат да доведат до изоставане в развитието и нарушено качество на живот. Нарколепсията се проявява най-често около 15-годишна възраст и по-рядко между 30- и 40-годишна възраст.
Какви са симптомите на нарколепсия?
Един от най-характерните й симптоми на нарколепсията е т.нар. катаплексия. При катаплексия в състояние на силни емоции като гняв, страх, радост, смях и тн., вместо да бъде буден и съсредоточен, болният внезапно преминава в REM сън и заспива. Мускулите му се отпускат, той затваря очи и пада на земята. Чува хората около себе си, но не може да мърда и да говори. След няколко секунди до минута-две страдащият от нарколепсия се събужда.
Други характерни симптоми за нарколепсията са:
- сънна парализа
- халюцинации при заспиване или събуждане
- нарушен нощен сън
- периодични движения на крайниците
- говорене по време на сън
- наддаване на тегло и други.
При така наречената сънна парализа болният чувства, че не може да движи тялото си, когато се събужда от сън. Може да има усещане за задушаване и чуждо присъствие в стаята.
Как се диагностицира нарколепсия?
Диагнозата нарколепсия се поставя на базата на характерните за болестта оплаквания, най-вече наличието на висока дневна сънливост и катаплексия, както и чрез полисомнографско изследване в лабораторни условия. При съмнение за наличие на нарколепсия задължително се провежда и т.нар. поетапен тест за сънна латентност или тест за ниво на сънливост (MSLT – Multiple Sleep Latency Test). Регистрирането на REM-сън непосредствено след заспиване е характерно за тази болест.
Лечение на нарколепсия
Лечението на нарколепсията е медикаментозно и хронично, тъй като причината за нейното развитие са хронични процеси, които най-често водят до липса на т.нар. хипокретин/орексин-1, белтък в мозъка, който играе важна роля в поддържането на будното състояние и REM-съня. Целта на лечението е да се намалят пристъпите на катаплексия и дневната сънливост, за да може болният да функционира пълноценно в обществото. Най-често това се постига с различни видове антидепресанти и психостимуланти.
Още за нарколепсията
Нарколепсията, като всяко сериозно хронично разстройство на съня, причинява силна дневна сънливост и редовни пристъпи на заспиване. Страдащите от нарколепсия в повечето случаи изпитват сериозни трудности да останат будни за продължителен период от време. Като едно от най-тежките нарушения на съня, нарколепсията неизменно води и до сериозни смущения в начина ви на живот. В това число попадат загуба на мускулен тонус, или така наречената катаплексия.
Катаплексия
Катаплексията представлява неконтролируема внезапна слабост в мускулите или парализа. Пристъпите на катаплексия се случват през деня, и често са предизвикани от силна емоция, превъзбуда или смях. Внезапно човек губи мускулен тонус, а в някои случаи губи и контрол върху челюстта си, речообразуването, подкосяват му се колене, или изпитва пълна неспособност да контролира лицевите си мускули и крайници. По време на пристъпите на пълна катаплексия, човек остава буден и е напълно наясно какво се случва, но не може да се движи. Този вид пристъпи траят минута- две. Понякога се случва и човек да заспи веднага след това. Честотата на катаплексичните епизоди, иницийрани от силна емоция, варира значително при страдащите от нарколепсия.
Някои хора с нарколепсия изпитват само един или два епизода на катаплексия годишно, докато други имат многобройни епизоди ежедневно. Не всеки с нарколепсия изпитва катаплексия.
Спяща парализа
Страдащите от нарколепсия понякога се сблъскват с временна неспособност да говорят или да се движат, по време на сън или след събуждане. Подобни епизоди в повечето случаи са краткотрайни, но пък затова могат да бъдат наистина плашещи. Спящата парализа прилича на временна парализа, и повечето случаи се появява по време на REM фазата на съня – фазата с бързо движението на очите.
Халюцинации
Нарколептичните халюцинации се наричат хипнагогични, ако се случват, докато спите, или хипнопомпни – ако възникнат при събуждане. Този тип халюцинации биха могли може да са особено живи и плашещи, защото по време на тях не различаваме сънищата от реалността. Примерно, можем внезапно да се събудим и да си мислим, че в стаята ни има непознат човек.
Съпътстващи нарушения
Страдащите от нарколепсия биха могли да страдат и от съпътстващи нарколепсията нарушения на съня, например обструктивна сънна апнея (ОСА), синдром на неспокойните крака и инсомния.
Кога да си запишете час при лекар?
Симптомите на нарколепсията биха могли да продължат цял живот – спяща парализа, прекомерна сънливост, внезапно заспиване по всяко време на деня, намалена концентрация, загубата на мускулен тонус. Това са само част от основната симптоматика на нарколепсията.
Ако подозирате, че страдате от нарколепсия или друг тип нарушение на съня, което влияе не на само на здравословното ви състояние, но и на ежедневния ви начин на живот, било то личния или професионалния, не отлагайте, а се консултирайте с лекар.
Нарколепсията може да причини сериозни проблеми за вас както в професионален, така и в личен план. За съжаление, съществува публично неразбиране на състоянието. Хората с нарколепсия понякога се възприемат като мързеливи или летаргични, без да се разбира, че причината за тяхното поведение е причинено от сериозно нарушение на съня.
