Нарколепсия лечение и диагностика

Нарколепсия

Какво представлява нарколепсията и колко често се среща?

За щастие едно от най-тежките нарушения на съня – нарколепсията, е едновременно и едно от най-редките. Среща се при едва 0.02 – 0.05% от хората. В този смисъл тя не е голям проблем за обществото. Последствията от нея обаче са изключително тежки за човека, тъй като той трудно се социализира. Високата сънливост и пристъпите на заспиване, до които води болестта, могат да доведат до изоставане в развитието и нарушено качество на живот. Нарколепсията се проявява най-често около 15-годишна възраст и по-рядко между 30- и 40-годишна възраст.

Какви са симптомите на нарколепсия?

Един от най-характерните й симптоми на нарколепсията е т.нар. катаплексия. При катаплексия в състояние на силни емоции като гняв, страх, радост, смях и тн., вместо да бъде буден и съсредоточен, болният внезапно преминава в REM сън и заспива. Мускулите му се отпускат, той затваря очи и пада на земята. Чува хората около себе си, но не може да мърда и да говори. След няколко секунди до минута-две страдащият от нарколепсия се събужда.

Други характерни симптоми за нарколепсията са:

  • сънна парализа
  • халюцинации при заспиване или събуждане
  • нарушен нощен сън
  • периодични движения на крайниците
  • говорене по време на сън
  • наддаване на тегло и други.

При така наречената сънна парализа болният чувства, че не може да движи тялото си, когато се събужда от сън. Може да има усещане за задушаване и чуждо присъствие в стаята.

Как се диагностицира нарколепсия?

Диагнозата нарколепсия се поставя на базата на характерните за болестта оплаквания, най-вече наличието на висока дневна сънливост и катаплексия, както и чрез полисомнографско изследване в лабораторни условия. При съмнение за наличие на нарколепсия задължително се провежда и т.нар. поетапен тест за сънна латентност или тест за ниво на сънливост (MSLT – Multiple Sleep Latency Test). Регистрирането на REM-сън непосредствено след заспиване е характерно за тази болест.

Лечение на нарколепсия

Лечението на нарколепсията е медикаментозно и хронично, тъй като причината за нейното развитие са хронични процеси, които най-често водят до липса на т.нар. хипокретин/орексин-1, белтък в мозъка, който играе важна роля в поддържането на будното състояние и REM-съня. Целта на лечението е да се намалят пристъпите на катаплексия и дневната сънливост, за да може болният да функционира пълноценно в обществото. Най-често това се постига с различни видове антидепресанти и психостимуланти.