София, България – Д-р Анелия Димитрова, утвърден специалист по белодробни болести и медицина на съня в Дания, гостува в България след дългогодишна практика в чужбина, за да предложи своята експертиза на пациентите в Медицински център INSPIRO.
Доктор Димитрова идва за три месеца в България по сантиментални причини и по убеждение, че здравната система трябва да се променя отвътре с лична грижа и индивидуален подход на лекаря към всеки пациент и неговия проблем. В последните 9 години доктор Димитрова е работила в болницата Вайле Дания, която вече пета година е оценена от датските пациенти като най-добра болница.
Това е уникална възможност за българските пациенти да се прегледат при лекар с богат международен опит и задълбочени познания в диагностиката и лечението на различни белодробни заболявания, включително ХОББ, астма, интерстициални белодробни заболявания и сънна апнея.
Сертифицирана е за извършване на над 1000 бронхоскопии, ендобронхиален ултразвук (EBUS), торакоцентези и торакален ултразвук. Д-р Димитрова има задълбочени познания в диагностиката и лечението на белодробен карцином, белодробни инфилтрати и плеврални изливи.
Освен това, д-р Димитрова е експерт в амбулаторното лечение на доброкачествени белодробни заболявания, като бронхиална астма, ХОББ и интерстициални белодробни заболявания, както и сънна апнея. Тя има опит в фенотипизирането на бронхиалната астма и биологичната терапия на пациенти с тежка астма, както и неинвазивна вентилация на пациенти с ХОББ.
Д-р Димитрова е временно в България с мисията да помогне на българските пациенти, страдащи от белодробни болести. Нейният международен опит и експертиза безспорно ще бъдат от полза за диагностиката и лечението на пациентите в Медицински център INSPIRO.
Можете да запазите час за преглед при д-р Анелия Димитрова през бутона:
Не всеки лекар, който работи в сферата на съня може да се похвали с участие на международен конгрес. Конгресът на European Sleep Research Society (ESRS) в Севиля, Испания тази година беше посетен от над 3500 делегати от цяла Европа и отвъд океана. Лабораторията за изследване на съня на МЦ Инспиро направи запомнящо представяне на този конгрес като взе участие както с представяне в постерните сесии така и с представяне в пленарни сесии с модериране и презентации.
Д-р Петър Чипев и Д-р Димитър Тасков споделиха своя научен опит в използването на нови модалности в диагностиката на нарколепсията и обструктивната сънна апнея, изработени и тествани в тяхната лаборатория на съня в София. Данните от т.нар. „SIMPLIFIED Narcolepsy Study”, което предлага нов протокол за изследване на нарколепсия в амбулаторни условия и цели да замени класическия лабораторен протокол беше представено в пленарната сесия на European Society of Sleep Technicians (ESST) в рамките на конгреса в Севиля от д-р Чипев.
Работата по проучването на този метод бе представена и като постер. Като устна презентация в друга сесия пък бе представена и друга разработка на Лабораторията за изследване на съня „Inspiro”, която тества полиграфски изследвания на дишането по време на сън в рамките на три последователни нощи, сравнявайки ги с класическите изследвания в рамките на една нощ. Тази работа под заглавието „Does size matter in sleep” също бе представена и като постер от д-р Тасков.
Освен с представянето на работата на Лабораторията за изследване на съня „Inspiro” д-р Чипев беше включен в конгреса и като модератор на сесия с устни презентации рамо до рамо с именития професор по детски сън от King’s College London – Paul Gringras. Двамата модерираха заедно Oral Session 20 – „From Behavioral Factors to Developmental Insights”.
Интерес към работата на д-р Чипев в сферата на нарколепсията и сънната апнея проявиха и от Video Journal of Neurology като интервюто с него, дадено за медията по време на конгреса в Севиля, очакваме да бъде качено скоро.
Замърсеният въздух е една от най-сериозните здравни заплахи в целия свят – ~5 000 000 смъртни случаи1. Замърсителите на въздуха /напр. NO2/ и въздушната смес от малки твърди частици и капки, наречена (Particulate Matter – PM), е сериозен рисков фактор за редица болести на ССС, нервната и дихателната система – хроничното им инхалиране представлява повишен риск за сърдечни инциденти, преждевременна смърт /основно при хора с хронични болести/, ХБ, ХОББ и екзацербации на хроничните бронхообструктивни болести – хроничен бронхит, ХОББ и бронхиална астма.
• PM10 (2.5-10 микрона) – се отлагат в ГДП – нос и носоглътка. • PM2.5 (≤2.5 микрона) – са най-опасни, защото се отлагат в МДП и увреждат паренхима, дори проникват в кръвообръщението. • Източници на прахови частици – пожари, изгаряне на битови отпадаци, автомобилни газове, индустриални процеси, строителство, селско стопанство.
Замърсеният атмосферен въздух води до увреждане на дихателната функция в различните фази на живота. При деца и подрастващи – до заниженото нарастване на БФ, което води до по-ниски максимални стойности още в детска възраст, повишен годишен спад в по-късна възраст и съотв. по-ранен функционален дефицит и възникване на ХОББ още в млада възраст – под 40 години (данни от т.н. ESCAPE project, ERJ 2015 г., студии в Азия). Например за всеки 10 µg·m3 повишаване на фините прахови частици различните автори докладват снижение на форсирания експираторен обем (ФЕО1) от 13.9 mL до 33 мл. Нека се има педвид, че един от белезите на ХОББ е редуциране на ФЕО1 за година с повече от 25-30 мл!
ХОББ е устремена към 3-то място по брой на смъртни случаи в света и една от причините за възникването на болестта е лошото качество на въздуха, който вдишваме, който уврежда необратимо малките дихателни пътища и води до прогресивна загуба на белодробна функция.
Ролята на замърсения атмосферен въздух с РМ≤10 микрона в увреждането на белодробната функция и ранно възникване на ХОББ е доказано в една уникална студия върху 303 887 души в Англия, Уелс и Шотландия, публикувана в ERJ през 2019 год. 2 И тези данни са от кохорта във Великобритания, където през 2017 година е докладвано понижено замърсяване на въздуха в сравнение от предходните десетилетия, по времето, когато е провеждано това проучване. Това показва, че увреждането на дихателната система може да стане и при по-ниски нива на замърсяване, което изисква внимание при определяне на праговите нива на замърсяване на въздуха, които трябва да бъдат съобразени с научните медицински данни, а не с интереса на бизнеса!
Коста Костов
Референции:
1. Health Effects Institute. State of Global Air 2019. 2019. www.stateofglobalair.org/sites/default/files/soga_2019_ report.pdf Date last accessed: June 6, 2019.
2. Doiron D, de Hoogh K, Probst-Hensch N, et al. Air pollution, lung function and COPD: results from the population-based UK Biobank study. Eur Respir J 2019; 54: 1802140.
В края на август един от най-утвърдените пулмолози у нас – проф. Коста Костов организира мащабна среща в Свети Влас между специалисти и експерти в областта на дихателната рехабилитация, физикалната медицина и пулмолози, за да търсят вариант курортът да върне славата си като център за море и климатолечение на белодробно болни.
Свети Влас не е просто морски рай, но и място с потенциал за лечение на белодробни заболявания благодарение на уникалния си климат. Разположен между морския бряг и планинските склонове, курортът предлага въздух със специфични свойства, доказани още през 1965 г. от научни изследвания. Каква е тайната на лечебния въздух в Свети Влас – разказват проф. Коста Костов и доц. Снежина Лазова от INSPIRO.BG.
„Образува се една въздушна баня, нека да го наречем една специфична въздушна сауна, в която болните от белодробни болести могат да се чувстват комфортно“, разказва проф. Коста Костов.
„Болните, които страдат от белодробни болести имат нужда не само от специфично медикаментозно лечение, но и от климатолечение. Ако добавя и море-лечение, това съществено подобрява техните възможности за възстановяване. Йодните изпарения и всички тези соли, които се намират в морската вода могат да стимулират не само имунитета на дихателните пътища, въобще на целия организъм. България има огромен неизползван потенциал в климатоморе-лечението и балнеосанаториално лечение. Възможности на един нов модерен рехабилитационен комплекс, какъвто в България, за съжаление, аз не познавам или по точно, не познавам толкова много възможности, които да запълнят дефицита, който съществува за българките пациенти да бъдат възстановени окончателно след тежки белодробни болести“, подчерта проф. Коста Костов.
Въпреки че подобен морски санаториум вече не съществува, детските пулмолози продължават да препоръчват дори кратка почивка в района на Свети Влас на своите пациенти с хронични белодробни заболявания, вярвайки в благотворното влияние на местния климат върху тяхното здраве.
„Колкото повече, толкова повече, разбира се, но е хубаво да има поне 10, бих казала дори 14 дни, време в което да се адаптира организмът на децата и реални да могат да възползват от положителните ефекти на природата. Тези, които са се съобразили, съответно са прекарали време и на планина, и на море, достатъчно време са прекарали с децата навън – общо взето боледуват и по-рядко и съответно прекарват по-спокойно лятото. Наистина това е времето, в което да подготвим организма, така че да повишим съпротивителните сили и вече на есен, когато започне учебната година, когато се върнем по работните си места, общо взето е малко късно да правим някаква по-продължителна профилактика. Лятото е именно сезонът за това“, подчерта доц. Снежина Лазова, детски пулмолог.
Несъмнено, продължителното излагане на слънце може да има негативни последици за децата. Поради тази причина е от изключителна важност да се консултирате със специалист, преди да предприемете море и климатолечение.
„Климатолозите са установили, че планинският въздух, който се спуска по деретата от планината, смесвайки се с морския въздух и йонизиран от морските вълни добиват тези лечебни свойства“, обясни д-р Живка Дюлгерова, педиатър.
Фактът, че през 60-те години е открит детски санаториум между Несебър и Свети Влас, потвърждава лечебните свойства на местния въздух. Това здравно заведение поставя началото на терапия, която се възползва от благотворното влияние на слънцето, въздуха и морето. Д-р Живка Дюлгерова е един от лекарите, посветили години на грижата за малките пациенти в санаториума до неговото закриване в началото на 21-ви век.
„Основно болестите на белия дроб – като астма, хронични бронхити, но съчетавайки и действието на морето, ползвахме тези природни фактори и за лечение на деца с ортопедични заболявания. Много от децата пролежаваха при нас в продължение на месеци, имахме и ученици с разкрито училище, които изкарваха цяла учебна година, че и повече“, спомня си д-р Живка Дюлгерова, педиатър.
Tags: климатолечение и морелечение при хронични белодробни болести
Хората обичайно свързват зачервеното гърло, хремата и кашлицата с настинка на тялото и резултат от студеното време, но тези заболявания възникват и през лятото. Дали ще се разболеем зависи в по-малка степен от времето и в по-голяма степен от това как прекарваме времето си лятото.
Плувните басейни и многолюдните ваканционни места са идеални зони за размножаване на микроорганизми и могат потенциално да провалят лятната ни почивка.
При хората с алергии и по-специално такива, сенсибилизирани към мухъл и плесен, лятното време може да доведе до обостряне на един алергичен ринити и синуит, а наслагването на инфекция до обогатяване на симптомите на запушен нос, пост назален дрип, тежест в главата. Излагането на хлор, лагерни огньове и цигарен дим, както и агресивното охлаждане на домовете с климатични системи, както и резките температурни разлики на открити и закрити места, могат да бъдат сериозни предразполагащи фактори.
„Болно“ гърло през лятната ваканция?!
Зачервеното гърло или така нареченият фарингит е често срещано заболяване и през лятото, особено при малки деца и подрастващи. Независимо дали инфекцията е вирусна или бактериална, състоянието може да протече с много силна болка в гърлото, подкашляне, главоболие, подути и болезнени шийни лимфни възли и повишена температура. В 90% (85-95%) от случаите зачервеното гърло се дължи на вирусни инфекции (рино- и аденовируси, коронавируси, пара-инфуленца, EBV, херпес симплекс, ентеро- и кокса-кивируси, RSV). При децата малко по-често от възрастните зачервеното гърло може да се дължи и на бактериална инфекция.
По-специфичен случай са стрептококовите фарингити и тонзилити, причинени от Streptococcus pyogenes, при които често гърлото е огнено зачервено, езикът е обложен, понякога малинов и обичайно започва внезапно, с подчертана загуба на апетит, дори и коремна болка и позиви за повръщане. Заболяването е силно контагиозно и е важно да бъде диагностицирано и лекувано своевременно. При съмнение за стрептококов тонзилит се препоръчва родителите да се обърнат към своя педиатър, а най-бързо могат да реагират, ако направят домашен или лабораторен бърз антигенен тест, нареченият още „Strep test“ (“Стреп тест). При позитивен резултат се провежда антибиотично лечение, което обичайно довежда до бързо овладяване на симптомите.
Ако зачервеното гърло пък е придружено с кашлица и хрема, е много по-вероятно да се касае за вирусна респираторна инфекция. В такива случаи, ако детето няма придружаващи заболявания (алергии, бактериално носителство в носоглътка, астма), е достатъчно провеждането на лечение със симптоматични средства, осигуряването на почивка на тялото, прием на достатъчно количество течности, за да се избегне обезводняване в летните горещини и прием на лека и здравословна храна.
Така наречените рекурентни (или повтарящи се) тонзилити най-често се обострят при резки промени във времето и при смяна на сезоните. За пациентите с повтарящи се тонзилити се препоръчва през лятото да избягват приема на заледени течности, прекомерното охлаждане от климатици и резките температурни разлики при престой навън и в затворени помещения по време на летните жеги. В тези случаи помагат промивките на носа и жабуренето на устата с антисептични разтвори, както и поддържането на добра орална хигиена, прием на достатъчно течности и по-меки и непикантни храни.
Болестта „Уста-ръка-крак“ и „Херпангина“
Това е едно от най-честите летни инфекциозни заболявания при децата до 5 г.в., но и не само. Причинява се от коксаки или ентеровируси. Вирусът причинява фарингит, понякога обриви по ръцете и краката, повишена температура. В по-тежките случаи децата поддържат много висока температура, придружена понякога със силно болезнени афтозни лезии в устната кухина, които затрудняват приема на храна и течности. Тези инфекции не изискват лечение с антибиотици. Прилагат се температуро-понижаващи средства, локални епиптелизиращи и обезболяващи гелове и шпрейове и се осигурява максимално добро оводняване на организма.
Други неинфекциозни причини за зачервено и болезнено гърло могат да бъдат алергиите (домашни любимци, полени, мухъл, влага), иританти във въздуха (замърсен въздух), тютюнопушене, прием на алкохол, пикантни храни, химикали, гастро-езофагеален рефлукс, ларинго-фарингеален рефлукс, дишане на горещ/студен сух въздух, дишане през устата.
Пневмония през лятото?
Края на пролетта и началото на лятото зачестиха случаите не деца с клинични и рентгенологични данни за пневмония, както вирусни, така и типични и атипични бактериални пневмонии. Като водещ причинител за сезона се наложиха атипичните бaктерии – Mycoplasma pneumoniae, водещи до развитието на бронхити и така наречените walking (ходещи) пневмонии. Характерно за тях е относително запазеното общо състояние с краткотраен, дори липсващ фебрилитет или обратно продължително поддържане на субфебрилна температура (обичайно в следобедните часове и вечер). При провеждането на кръвни изследвания обичайно има нормални левкоцити и диференциално броене и нормалeн или леко завишен CRP (до 50-60mg/l). Инфекцията може да бъде потвърдена с PCR от назо-фарингеален секрет ако се подозира в началото на изява на симптомите (първите 7-10 дни), след 10-14 дни от началото е по-добре да се проведе серологично изследване – M.pneumoniae IgM, IgG. Лечението в детска възраст се провежда с антибиотици от групата на макролидите – Кларитромицин или Азитромицин в продължителност и доза, преценена от лекуващия лекар на детето.
Разбира се актуален летен здравен проблем са инфекциозните вирусни гастроентерити, нерядко причинени от норовирусни инфекции, не само добре познатите ротавируси, за които се прилага ваксина в кърмаческа възраст. Също така актуален здравен проблем за топлите месеци на годината е и Лаймската болест, както и прегряването и топлинния удар при децата, особено през последните години на значимо затопляне на климата.
Как се заразяваме от летните инфекции?
Независимо дали през зимата или през лятото, заразяването и разболяването от инфекции, се случва при контакт с микроорганизми, отделени от болен човек – директно от пръски от горни дихателни пътища или други негови телесни течности – като слюнка, слуз или фесец. Някои патогени като ентеровирусите се разпространяват лесно в обществени плувни басейни. Обичайно болният е заразен докато има повишена температура и няколко дни след това.
Често боледуващо дете – да започнем ли с профилактика от лятото?!
Подготовката за новия сезон на остри респираторни заболявания е най-добре да се случва именно в края на пролетта и лятото. Това е времето, в което приключват учебните занятия и децата имат възможността да прекарват повече време на открито и в свободни игри, а родителите да ползват годишните си отпуски. Добре е да се използва възможността за излизане от големите населени места с интензивен трафик и да се прекарва максимално време на чист въздух в планината и близо до морския бряг.
Климатотерапията има голямо значение особено при често боледуващи деца от респираторни инфекции, както и тези с респираторни алергии и хронични респираторни заболявания. При индикации е показано и провеждането на санаториално лечение, съобразено с нуждите на децата. Летният сезон е подходящ и за закаляване с въздух, слънце и вода, както и изграждането на полезни навици с прием на сезонни плодове и зеленчуци, достатъчен и пълноценен сън и намаляване на екранното време за сметка на игрите навън. Разбира се винаги трябва да се съобразяваме и с метрологичната обстановка и да избягваме горещите часове на деня, с което да предпазим децата от прегряване и топлинен удар, както и да се ползва слънцезащита, за да се избегнат така опасните за детската кожа слънчеви изгаряния.
Закаляването като средство за профилактика
Закаляването е изключително важна част от профилактичната грижа за децата и се препоръчва да започне още в кърмаческа възраст. Целта на закаляването е трениране на терморегулаторните механизми на детето и физиологичните процеси, осигуряващи равновесието между образувана и излъчвана топлина и повишаване устойчивостта и защитните сили спрямо неблагоприятни въздействия на атмосферните условия – студ, влага, вятър, високи температурни колебания.
За да бъде безопасно за децата, е необходимо да се спазват основните принципи като постепенност, системност, последователност и индивидуален подход.
Какво означава това?
Постепенността предполага постепенно увеличаване силата на дразнителя, системността – да се провежда ежедневно и непрекъснато, последователността- да се съобразява с вида на дразнителя – аерация, температура на въздуха, вода, слънце и индивидуален подход- съобразяване с физическия тонус, реактивност на детето и настоящото му здравословно състояние. Режимите на закаляване са общи и специфични. Общите включват създаване на оптимални температурни условия в затворените помещение, редовно проветряване (аерация) и игри навън и избор на подходящо облекло. Специалните режими включват – въздушни, водни, слънчеви бани.
Стомашно-чревните неразположения при децата са често явление. Това се дължи на ред причини, като вирусни или бактериални инфекции, реакция към определена храна или по-силни емоции А здравето и имунитетът зависят пряко от здравето на червата.
Запишете се на безплатния уебинар „Стомашно-чревни проблеми при децата“ с д-р Йорданка Паскалева, педиатър и детски гастроентеролог, за да научите повече по темата и да чуете практически съвети.
Някои от въпросите, които ще дискутираме, са:
✅ рефлукс при децата ✅ коремни болки ✅ колики ✅ хроничен запек ✅ стомашно-чревни вируси ✅ профилактика ✅ чести бактериални причини за проблеми ✅ съвети за по-добро здраве на стомашно-чревния тракт
Кога да отсеем и как да отсеем коклюша? Кога да се притесняват родителите и кога да направят разликата между друг респираторен вирус и коклюш?
Родителите трябва да наблюдават своите деца, когато подозират контакт с болен от коклюш. Например, ако в учебното заведение, което посещава детето има доказан или вероятен случай на коклюш, трябва да бъдем с повишено внимание.
Разбира се, не всяка кашлица — особено в този сезон, когато зачестяват и алергичните заболявания — трябва непременно да стресира родителите и да се изпада в паника, да се правят изследвания и прочее.
Особено в първата фаза на заболяването, когато то протича съвсем невинно и грипоподобно, трудно може да се различи от всяка една друга респираторна инфекция. Не рядко, съвсем в началото, PCR тестът може да бъде негативен и това да заблуди родителите.
Кога трябва да бъде направен PCR тестът?
Тестът трябва да бъде извършен, когато имаме ясен контакт: когато в самия клас, или в групата на детето има случай на коклюш. Тогава е хубаво да бъдат скринирани контактните деца, за да може при начално доказване на инфекцията те да бъдат лекувани и така да се предотврати по-нататъшното разпространение. Но ако това не е възможно да се случи технически, или пък когато има случай на коклюш в съседен клас без пряк контакт с детето, тогава е по-логично да се изчака да се види дали ще се развие някаква симптоматика преди да се прибягва до тестване.
Има ли контакт или потенциален контакт, тогава трябва да бъдем по-бдителни. Ако не ни е известен такъв, всяка една банална кашлица, хрема или неразположение, не трябва да стресира родителите.
Резкият скок на случаите дължи ли се и на факта, че повече хора започнаха да се тестват?
Коклюшът не е енигма, а е заболяване, което педиатрите добре познават. Винаги е имало случаи на коклюш, макар и с по-малка честота и основно при кърмачета. Този ръст на диагностицираните случаи се дължи и на по-добрата диагностика, която в случая е изключително бърза с въвеждането на PCR тестовете. Колкото повече се прави скрининг на заболяването, толкова повече болни се откриват, включително атипичните или леки случаи, които всъщност са главният източник на разпространение на заболяването за уязвимите групи.
Как стои България на фона на съседните ни страни и Европа?
При заболеваемостта с коклюш България категорично следва световните тенденции, и още повече тенденциите на нашия континент. При нас този пик на коклюша се позабави една идея, имайки предвид че първите случаи се обявиха още лятото на миналата година във Великобритания и други държави. В повечето европейски държави значимото покачване в заболеваемостта започна от януари тази година. В тази връзка контролът на инфекциозните заболявания следва да бъде на по-глобално ниво, тъй като хората пътуват много и съответно разширяват своите контакти, а ние трябва да се съобразяваме и с тенденциите и епидемичните процеси на инфекциозните заболявания в световен мащаб.
Наблюдавайки тенденциите в Европа, успяхме ли да се подготвим, да набавим ваксини, да разпишем препоръки, да подготвим здравните власти?
Исторически България има доста добър контрол на инфекциозните заболявания и доста добре структуриран имунизационен календар. В последните години либерализацията му следва тенденциите в Европа и това е причината ние да се сблъскване с последиците, наред с другите европейски държави. Определено сега сме поставени в една екстремна ситуация, в каквато не сме били през последните десетилетия. Така че са необходими бързи и навременни мерки и издаването на официално приет протокол, както за поведение и лечение на диагностицирани случаи – симптомни и асимптомни – така и най-вече за ваксинопрофилактика. Медицинските специалисти чакаме вече с нетърпение такива официални препоръки да бъдат издадени.
Препоръката за имунизация на бременни не е нещо ново и се прилага в много европейски държави. Истината е, че преди Ковид пандемията в държавите с препоръчителна имунизация на бременни е имало добро ваксинално покритие (до 70%). По време на Ковид пандемията спада покритието както при бременни, така и при деца, които подлежат на планова имунизация. Всичко това доведе до настоящата епидемична обстановка.
При всички положения за бременните е силно препоръчително да бъдат имунизирани, защото именно по този начин те предпазват своите новородени деца и кърмачета до тримесечна възраст, които са най-уязвимите. На практика смъртните случаи, ако такива възникнат, са предимно при кърмачета и бебета под 6-месечна възраст.
Има ли достатъчно ваксини обаче? Предвид тенденциите да се ваксинират от все по-ранна възраст децата, ще стигнат ли ваксините за всички?
Това са въпроси, които трябва да се отправят към Министерството на здравеопазването, аз съм убедена, че ще бъде направено всичко възможно да се издадат препоръки и да бъдат подсигурени материално тези ваксини.
В моята практика родителите започнаха да се интересуват активно за имунизационния календар на техните деца и в голямата си част са доста разумни и стриктни. Важно е тези деца, за които тъй или иначе има осигурена ваксина по имунизационния календар на България, непременно да бъдат обхванати. На практика за тях рискът от разболяване съществува, макар и не така тежко, но пък именно те са източниците за заразяване на по-малките си братя и сестри. Тъй че те непременно трябва да бъдат имунизирани.
Има ли природни рецепти, или бабини илачи за лечение на магарешка кашлица?
Щом едно заболяване като коклюша съществува от векове (описано е за пръв път през 16-ти век), несъмнено съществуват и всякакви природни методи или илачи, които са използвани преди да разполагаме със съвременното антибиотично лечение на Bordetella pertussis.
Препоръките при заболяване от коклюш е да се осигури покой на пациента, достатъчен прием на течности, изолация и прилагане на антибиотично лечение в началото на боледуването, които да намалят разпространението и заразяването на околните. Всичко останало, като природни и алтернативни методи биха могли да се ползват, стига да не си навреждаме с тях и да са със съставки, подхоящи за приложение при деца.
Пертусис (коклюш, магарешка кашлица) е бактериална инфекция, която се причинява от аеробния грам негативен микроорганизъм Bordetellapertussis. Първите епидемии от пертусис са описани през 16-ти век от Guillaume de Baillou, а микроорганизмът е изолиран за първи път в началото на XX век (1906). Скоро след това започва разработването и на ваксина, чийто първи цялоклетъчен вариант се въвежда през 40-те години на XX век. Това води до драматичен спад в заболеваемостта и смъртността от коклюш. През 90-те години на XX век поради високата честота на локални странични реакции целоклетъчната ваксина е заменена от ацелуларна с по-добра поносимост, но и по-ниска имуногенност. Според данни от 2018-та година от Европа най-голяма е честотата на разпространение при юношите, а най-засегнати са кърмачетата. Във връзка с тази по-ниска имуногенност през лятото на 2020-та година 8 държави в Европа въвеждат имунизацията на бременни, а в пет се въвежда и реимунизация с поне един бустер, съдържащ коклюшна компонента при хора над 18-годишна възраст.
Инфекцията се разпространява целогодишно, без изразена сезонност, с лек превес на лятото и есента. Подчертано въздушно-капкова инфекция. Източник на заразата са болни нелекувани в катаралната и пароксизмална фаза (около 3-4 седмици). Заболяването е с висок контагиозен индекс – 1 болен може да зарази до 15 други, като в едно домакинство рискът от заразяване при болен член е до 80%. Обичайно преносители на заразата са юноши и млади възрастни, при които заболяването протича по-леко и атипично и обичайно тази група става източник на заразяване на най-уязвимата група – кърмачетата и подчертано за тези под 6 месеца. Най-високо рискови за настъпване на тежки усложнения и фатален край са новородени и кърмачета до 2-3-месечна възраст – тези, които все още не са получили или са получили скоро първа ваксинална доза.
В годините се мониторира заболеваемостта от коклюш. Наблюдават се циклични покачвания в заболеваемостта на всеки 3-5 години. Последният регистриран пик в Европа е от 2012 и 2018 година. В резултат на спазването на строги противоепидемични мерки през 2020-2021 година почти не е имало регистрирани случаи и се забавя и леко измества следващия пик, който наблюдаваме в момента.
Друг феномен допринася за мащабите на настоящото покачване на заболеваемостта, а именно тенденцията за спад във ваксиналното покритие. По време на COVID-19 пандемията много страни в Европа отчитат спад във ваксиналното покритие, което остава на все още по-ниско ниво. През 2018-та година в голяма част от европейските държави има 90% покритие с бустерна 4-та доза на ваксината, докато по време на пандемията това покритие спада на 50%.
Повишената честота на потвърдени случаи е свързана и с повишената информираност и подобрените методи за бърза диагностика с PCR.
Покачване в нивото на заболели се наблюдава не само у нас, но и в редица европейски държави. Сред най-засегнатите са република Чехия (където пертусис се нарича „черната кашлица“) с 6300 случая (от януари до април 2024), Испания (8200), Холандия, включително в нашата съседка Гърция (82 случая от началото на годината спрямо 9 от миналата година).
Bordetellapertussis атакува ресничестия епител, покриващ дихателните пътища, блокирайки чрез своите токсини цилиарната функция. Това води и до типичните симптоми. Заболяването протича в три клинични стадия, предшествани от инкубационен период (средно 7 дни, но и до 21 дни). Първата фаза е катаралната и трудно се различава от банална респираторна инфекция с хрема, лека кашлица, неразположение, субфебрилитет с продължителност около седмица. Втората фаза е пароскизмалната, когато започват типичните епизоди на пристъпна мъчителна кашлица, при която пациентът трудно поема въздух с издаване на типичния магарешки звук – реприз, понякога се стига и до повръщане. Пристъпите са обичайно най-тежки и чести нощем. След третата седмица постепенно намаляват по честота и отшумяват, но могат да продължат и по-дълго.
Важно е да се отбележи, че болните са заразни в продължение на първите 3-4 седмици от началото на заболяването (без лечение) и до 5-тия ден (средно 2-3 дни) при провеждане на подходящо антибиотично лечение.
Както видяхме и от собствения ни опит – най-важно е да се защитят най-уязвимите, а именно новородените и кърмачетата до 3 месеца. Това може да се постигне с препоръка за имунизиране с бустерна доза на бременните в трети триместър на бременността, осигуряване на ваксинално покритие на всички, контактуващи с родилката и кърмачето, включително по-големи братя и сестри и възрастни членове на семейството. Необходимо е и ранно откриване на заболелите, изолиране, своевременно лечение за тях и близките контактни.
Ваксините за пертусис са добри, но осигуряват напрегнат имунитет за 5-7 години, нетраен е и естествено придобитият имунитет. Настоящата ситуация вероятно ще доведе до промени в имунизационния календар с въвеждане на бустери на всеки 10 години не само за хората над 60-годишна възрастни.
Бременните жени трябва да бъдат убедени, че ваксината е безопасна. При коклюша е важна ранната диагностика. Това коментира в ефира на Нова телевизия детският пулмолог и педиатър доц. д-р Снежина Лазова.
„Колкото по-рано е започнато лечението, толкова по-добре. При адекватно антибиотично лечение заболелият е заразен до 5 дни от стартиране на антибиотика, нелекуваните продължават да бъдат заразни до две-три седмици, докато продължава симптоматиката”, отбеляза доц. д-р Лазова.
При неваксинираните може да има усложнения както от страна на дихателна система, така и неврологични усложнения. Бактерията Bordetellapertussis отделя токсини, които могат да въздействат върху цялото тяло. Както вече се убедихме, най-уязвими са кърмачетата, при които в годините назад са наблюдавани смъртни изходи след заболяване с бактерията.
При възрастни и неимунизирани, при които се наблюдава тежко протичане, с мъчителни кашлични епизоди предимно нощем, се нарушава значително качеството на живот и дори може да се стигне до депресии.
Коклюшът е едно предизвикателно заболяване, което е най-дoбре да бъде лекувано навреме; най-вече при хората с атипично протичане, които са на практика източникът на заболяване и сред рисковите групи от най-малките деца. Това са основно тийнейджъри и юноши – по-големите деца в семейството, които са всъщност основният източник на заразяване за по-малките си братя и сестри.
Гледайте цялото интервю с доц. д-р Снежина Лазова в „Здравей, България“ във видеото.
Консултант по белодробни болести Медицински център „INSPIRO”
Главната цел на една ваксина е преди всичко да предпази ваксинирания индивид от смърт, да го задържи далеч от болница и да скъси периода на активна инфекция, за да не се инфектират онези, които влизат в контакт с инфектирания. Световната медицинска научна общност е в период на разработване на универсални ваксини, осигуряващи защита срещу бъдещи инфекции, предизвикани от коронавируси, носещи условното, обединяващо заглавие – панкоронавирусни ваксини. Преследваният резултат е осигуряване на имунна защита не само към известните до момента бетакоронавируси – SARS-CoV, MERS-C0V, SARS-CoV-2, вирусите на обичайната настинка (common cold viruses) – но и срещу бъдещите дъщерни варианти, които неминуемо ще се появят в близко бъдеще, следвайки тенденцията за възникване на нови мутации и нови заплахи.
Известна е генетичната съвместимост на SARS-CoV и SARS-CoV-2, която е 95% и ако ние имахме в началото на пандемията в края на 2019 година ваксина срещу SARS-CoV, щяхме да стъпим на нея и да използваме нейната ефикасност срещу SARS-CoV-2, да я адаптираме към новия коронавирус, ако е необходимо това и да намалим мащаба на вирусната агресия като спасим стотици хиляди човешки животи. Рискът да бъдем изненадани от нови агресивни варианти на коронавирусите не трябва да бъде допуснат в бъдеще.
При изследване на серуми на инфектирани със SARS-CoV през 2003 год. са установени неутрализиращи антитела показващи кръстосана реактивност и срещу спайк-протеина на SARS-CoV-2. И обратното, серуми на инфектирани със SARS-CoV-2 показват неутрализираща активност срещу SARS-CoV и MERS-C0V. Причината за тази кръстосана неутрализираща активност е наличието на сходни гени в различните вируси и вирусни фамилии, които притежават обединяващ генетичен код. Ако това е така, значи имаме срещу себе си обща генетична мишена и ако тя е стабилна, значи имаме основание да се прицелим в нея!
Представям кратка информация на научните приноси до момента в опита за създаване на универсална коронавирусна ваксина, методите, началните резултати и близките перспективи.
1. Първата „панкоронавирусна“ ваксина (WRAIR vaccine, USA), която навлезе във фаза на клинично тестване при хора (от 7 април, 2021 г.) е ваксина, използваща феритинови наночастици 1, които са наситени с протеинови частици от SARS-CoV-2 Wuhan-Hu-1 спайк-протеин и адювант (добавка) за допълнителна имунна стимулация. Феритинът е естествен белтък, който складира желязо. Използва се във фармацевтичната индустрия и в опитите за създаване на бъдеща универсална грипна ваксина. Началните научни изследвания върху животински модели (макаци) са доказали широкоспектърната неутрализираща активност на тази ваксина не само към дивия щам, но и към SARS-CoV и SARS-CoV-2, както и към някои от известните до момента нови варианти на SARS-CoV-2. Ваксината осигурява ефикасна защита при маймуните не само срещу инфекции на горните дихателни пътища, но и срещу увреждане на белодробната тъкан. В момента се работи върху процесите на добавяне на протеинови частици и от други бета-коронавируси (напр. MERS-C0V), за да се постигне още по-широка имунна защита. Има допускане, че широкия спектър на тази ваксина се дължи и на използването на нов адювант, а не алуминиум хидроксид, най-често използвания до момента адювант 2.
2. Друг принцип на универсална ваксина със същата цел използват в университета Duke в САЩ. При нея пак се използват феритинови наночастици3, но същите са наситени с протеинови частици от „ахилесовата пета“ на вирусния спайк-протеин – мястото на вирусното свързване с клетката на организма – т.н. Receptor binding domain (RBD). Блокирането на RBD затваря вратата за навлизане на вируса в човешката клетка, защото блокира свързването с АСЕ-2 рецептора по повърхността й. Ваксината е обогатена и с и адювант (добавка) за допълнителна имунна стимулация. Ваксината “Duke” предизвиква производство на неутрализиращи антитела към широк спектър от коронавируси.
3. Друга стратегия (САЩ) е използване на протеинови частици от различни коронавирусни антигени, с които се обогатява ваксиналния продукт.
4. Използването на инактивирани (убити) вируси е също принцип, на който се залага в бъдеще за създаване на панкоронавирусна ваксина. Използва се коктейл от различни убити вируси. Опитва се ваксината да се подава през назален шпрей, въпреки все още съществуващите неясноти около имунната антивирусна защита на лигавиците – една все още недостатъчно изследвана област.
5. Използването на синтетични вирусоподобни частици е в основата на т.н. „eVLP platform“ на компанията VBI, с главна квартира в Кембридж, Масачузетс (САЩ). Също като коронавирусите, вирусоподобните частици на VBI са обвити с два слоя натурални липиди и са като „вълк в овча кожа“ – наподобяват вирусите и предизвикват защитна имунна реакция, която е толкова силна, колкото при натурална инфекция, но без да предизвикват такава, защото не са носители на вирусен генетичен материал, а само на протеиново ядро. Могат да бъдат използвани антигени от спайк-протеина на различните коронавируси и имунната система да бъде тренирана за обща защита към всички възможни или повечето варианти. Разработката използва на този етап информация от спайк-протеина на SARS-CoV-2 Wuhan-Hu-1, SARS-CoV и MERS-C0V. Клиничните проучвания на тази ваксина се очаква да стартират в края на 2021 год. Тази стратегия е действаща в момента и на нея се основават ваксините срещу хепатит В и човешкия папиломавирус.
6. Най-малко 2 прототипа на коронавирусни ваксини използват плазмиди, овални нишки от ДНК, типични за цитоплазмата на бактерии и протозоа, които доставят вирусни частици на клетката. Една от тези ваксини се разработва от компанията INOVIO в Плимут, Пенсилвания (САЩ). Компанията провежда предклинични тестове на панкоронавирусна ваксина срещу настоящи и бъдещи варианти на вируса, като използва вирусни частици от SARS-CoV-2, взети в различни части на света. Втората „плазмидна“ ваксина се разработва в Университета на Виржиния (САЩ).
Надеждите за създаване на универсална панкоронавирусна ваксина са големи, макар, че липсва панваксина срещу другите РНК-вируси, каквито са грипния вирус и вируса на СПИН (HIV). Надеждите се основават на различната природа на РНК-вирусите, която е по-благосклонна към SARS-CoV-2. За разлика от SARS-CoV-2, вирусът на грипа е сегментиран и мутации могат да настъпят във всеки отделен сегмент на вируса, което прави промените на вируса много драстични и по-трудно уловими в тяхното многообразие сред всички варианти на вируса. HIV е генетично разнообразен, с голям потенциал за мутации и рекомбинации, „тих“, „потаен“ вирус, който може да съществува в спящо състояние в клетката 4.
Оставаме в очакване на резултатите от първите клинични опити, които при успех върху животински модели, ще се прехвърлят върху човека и ако излязат от последната фаза, покажат висока ефикасност и безопасност, ще стигнат до нас вероятно през 2022 година, за да ни осигурят надежден щит срещу бъдещи агресивни набези на фамилията коронавируси 5.
