Сънна апнея

Какво представлява заболяването сънна апнея?

Какво е „апнея”? Ако слушате ваш близък човек как диша, докато спи и ви направи впечатление, че равномерното му хъркане прекъсва на моменти, в които той изглежда сякаш не диша, гърдите и корема му се издуват в опит да си поеме въздух, това трае вече повече от 10 секунди, а понякога дори минута, и в крайна сметка завършва с едно шумно прохъркване и възстановяване на дишането, то този ваш близък човек вероятно страда от сънна апнея.

 ЗАПАЗАТЕ ЧАС ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА СЪННА АПНЕЯ

Сънната апнея е болестта на нашето съвремие. Според проучвания от последните години почти всеки пети мъж страда от някаква форма на сънна апнея. Жените страдат по-рядко от мъжете, като едва всяка десета жена е засегната от болестта, но след менопаузата рискът за двата пола се изравнява. Колкото повече килограми качва и колкото по-възрастен става човек, толкова по-предразположен е да развие сънна апнея. Структурните промени в носа и гърлото като увеличени сливици, увеличен мъжец и т.н., честата употреба на алкохол, тютюнопушенето, наличието на гастро-езофагеален рефлукс и роднини от първа линия със сънна апнея са фактори, които също повишават риска.

Сънната апнея представлява многократно повтарящи се спирания на дишането по време на сън. Последствията от тях са ниско ниво на кислорода в кръвтта и нарушено качество на съня. При дългогодишно боледуване тези отклонения повишават риска от сърдечно-съдови заболявания и инциденти (инфаркт и инсулт), метаболитни нарушения (захарен диабет, висок холестерол, висока пикочна киселина, затлъстяване) и централно-мозъчни нарушения (висока дневна сънливост, проблеми с паметта и концентрацията, раздразнителност, депресия).

Сънната апнея е хронична болест. Подобно на артериалната хипертония и захарния диабет тя е болест, която се развива с години, често протича със симптоми, които болният не усеща, не осъзнава или за които не знае. Също както хипертонията и диабета, тя е опасна за човека най-вече с усложненията, до които води.

Видове сънна апнея

Различават се най-общо два вида сънна апнея – обструктивна и централна. Разликата между тях е в механизма, по който се случват характерните за болестта спирания на дишането по време на сън или т.нар. „апнеи” (в превод от лат. „липса на дишане”).

При обструктивната сънна апнея болният спира да диша, докато спи, защото мускулите в областта на гърлото се отпускат и колабират, при което горните дихателни пътища се запушват и притокът на въздух от устата и носа към белия дроб спира. Механизмът на апнея в тези случаи е подобен на този, в който някой е хванал друг за гърлото и го души. Спадането на кислорода в кръвтта вследствие на това задушаване възбужда мозъка и предизвиква едно кратко събуждане (микросъбуждане), което спящият не си спомня и дори не осъзнава, че се е случило. Микросъбуждането служи на организма да изпрати импулс до колабиралите мускули, да се повиши тонусът им и да се отпушат горните дихателни пътища. Така дишането се възстановява и болният продишва. В допълнение на това може да се наблюдава шумно хъркане, което в един момент затихва и спира за известно време (секунди до минута), след което последва едно шумно прохъркване и възстановяване на дишането за известно време, а след него – ново спиране на дишането.

Централната сънна апнея е по-рядко срещана от обструктивната. При нея механизмът на апнеите е друг. Болният спира да диша, защото центърът на дишането в мозъка му блокира за известно време, а това води до блокиране на дихателната мускулатура (мускулите на гръдния кош и диафрагмата). Когато дихателната мускулатура не се движи, тогава и белият дроб не се обдишва и движението на въздуха в дихателните пътища спира. Този вид апнея се среща по-рядко и се дължи най-често на придружаващи сърдечни заболявания (предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност и т.н.), неврологични и бъбречни болести.

Симптоми

Обструктивната сънна апнея често протича с характерни симптоми, които оформят т.нар. синдром на обструктивна сънна апнея. Болният често съобщава за следното:

През нощта…

1. „Хъркам от много години. Откак се помня.”. „Жена ми казва, че хъркам.”, „Наскоро спахме с едни приятели в една стая и на сутринта всички ме гледаха накриво.”

2. „Мъжа ми хърка, хърка и, по едно време, като че ли дишането му спира, и трябва да го бутна, за да продиша отново.”, „Жена ми ми казва, че съм спирал да дишам, докато спя.”, „През последните месеци ми се случва на няколко пъти да се будя нощно време с чувство, че все едно се задушавам”

3. „Ставам нощно време по 2-3 пъти да ходя до тоалетна, ма то на тия години е нормално.”, „Будя се през нощта, не знам защо. И понеже така и така съм станал, ходя до тоалетна”

4. „Потя се много докато спя. Особено около яката, врата и главата. Когато се събудя цялата ми възглавница е вир вода.”

На сутринта…

1. „Будя се сутрин все едно не съм спал.”, „Ставам уж съм се наспал, но след половин-един час пак ми се доспива.”

2. „Сутрин ми е много суха устата, ама това е сигурно, защото спя с отворена уста.”

3. „Имам едно страшно главоболие, когато се будя от сън.”

През деня…

1. „Заспивам. На работа като съм и седна на едно място очите ми се затварят. Вечер седна ли да гледам телевизия, задължително съм заспал. Остави това, ами ми се доспива и докато шофирам.”, „Шофьор съм и усещам, че като тръгна на дълъг път много ми се доспива. Наскоро за секунди кривнах от пътя и щях да направя беля, но добре че свистенето на осевата линия ме събуди.”

2. „Последните години много напълнях. Качил съм сигурно 20-30 кг. Не ям повече от обикновено, а качвам. Правя опити да отслабна, свалям кила, но после пак ги качвам.”

Апнея-хипопнея индекс

Здравите хора също спират да дишат, докато спят. Когато тези паузи не са над определени нормални граници, те не се приемат за болест. Показателят „Колко пъти спира да диша на час от съня си човек” се нарича „апнея/хипопнея индекс”. Според броя паузи на час се определя дали пациентът има апнея или не, какъв вид е тя (обструктивна или централна), колко е тежка (лека, средно-тежка или тежка), и съответно – какво лечение трябва да се приложи. Апнея/хипопнея индексът се изчислява чрез изследвания на дишането по време на сън. Стандартният начин да се направи това е чрез полисомнография в лабораторни условия. При това изследване пациентът спи една нощ в клиника за изследване на съня, където със специална апаратура и под наблюдение от лекар или сестра се записват различните параметри на неговия сън (мозъчна дейност, сърдечна дейност, дишане и т.н.). При хора с висок риск за сънна апнея и по преценка на лекаря, подобно, но по-просто изследване на дишането, може да се направи и в амбулаторни условия, т.е. в дома на болния, с т.нар. респираторна полиграфия.

Лечение на сънна апнея

Лечението на сънната апнея се определя от тежестта й и от това дали е обструктивна или централна. Като хронична болест тя изисква хронично лечение. Подобно на лечението на артериалната хипертония и захарния диабет, лечението на сънната апнея не води до пълно излекуване, а до поддържането на болестта в нормални граници. Основният метод е така наречената PAP-терапия (от англ. „Positive Airway Pressure” или “Позитивно въздушно налягане в дихателнит пътища”). При нея болният диша с маска докато спи. Тази маска се поставя на лицето и се свързва със CPAP апарат за сънна апнея, който подава стаен въздух под налягане, т.е. в по-голям обем. Навлизайки в дихателните пътища в областта на гърлото, този въздух разделя отпуснатите и колабирали мускули и създава нещо подобно на въздушна протеза, благодарение на която болният от сънна апнея не хърка и диша нормално, докато спи.

Като при всяка хронична болест лечението на сънната апнея изисква промяна в начина на живот на болния. Спазването на добра хигиена на съня, избягването на рисковите фактори, повишаващи честотата на апнеите, редукцията на тегло и лечението на придружаващите болести са задължителен елемент в терапията на болестта. Лечението на средно-тежката и тежката й форма се извършва задължително и със CPAP апарат, защото се смята, че въпреки общите подходи за лечение на сънна апнея, не може да се стигне до пълно излекуване. Всички по-нови CPAP апарати имат карта-памет, която записва дишането на болния и изчислява апнея/хипопнея индекса на фона на дишането с апарата. По този начин лекарят-специалист по медицина на съня, може да проследява лечението и периодичните проверки на данните от апарата са важни за оценката на ефекта от терапията.

Прогнозата на болните от сънна апнея е добра. Сънливостта изчезва напълно още през първите дни от лечението с апарат. Редовната PAP-терапия намалява риска от възникване на усложненията на болестта. Трайно подобрение в хъркането и дишането по време на сън се очаква при значителна редукция на теглото на болния, когато е налично наднормено тегло, както и редовно използване на CPAP апарата. В тези случаи апнея/хипопнея индексът намалява, но рядко достига до нормални граници, така че терапията не трябва да се прекъсва за дълго време.