Туберкулоза – симптоми, рискови фактори и лечение
Туберкулозата (ТБ) е лечима инфекциозна болест, която засяга основно белия дроб. Развиват се и извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, пикочо-полова система и др.). Причинител на болестта е туберкулозният микобактерий (Mycobacterium tuberculosis).
Туберкулозният микобактерий се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения, туберкулозният бактерий издържа до 3 г. , но е силно чувствителен на директна слънчева светлина – загива след 5-10 минути.
Най-чест източник на болестта са болните хора от туберкулоза, които отделят туберкулозните бактерии с храчките. Друг път на заразяване е от болни от туберкулоза животни (главно едър рогат добитък) и техните продукти (основно мляко и млечни продукти).
Какви са начините на заразяване с туберкулоза?
Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските при кашляне хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии.
Заразата може да се пренесе и чрез праха по стаите и улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни. Заразяване е възможно и по хранителен път-чрез консумация на мляко и/или месо, от болни крави при недостатъчна температурна обработка.
Туберкулоза: рискови фактори
- Непосредствен контакт с болен от туберкулоза
- Пребиваване продължително време в затворени помещения
- Пушене и злоупотреба с алкохол
- Съпътстващи болести като: хронични неспецифични болести на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхиектазии и др.), диабет, язвена болест на стомаха, психични заболявания, алергични състояния и др.
- Липса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата
- Намалени съпротивителни възможности на организма като: прекарани инфекции (морбили, коклюш, грип и грипоподобни състояния и др.), непълноценно хранене и особено дефицит на белтъчини в храната, хиповитаминози, лоши хигиенни условия, някои физиологични състояния, при които са намалени защитните сили на организма (пубертет, кърмене, бременност и др.)
- Носителство на вируса на СПИН.
Какви са симптомите на туберкулоза?
Различават се два етапа в туберкулозната инфекция: латентен и активен. В латентния етап има инфекция, но няма клинични прояви на болестта и болният не е заразен за околните. При активната ТБ има симптоми и болният е силно заразен.
Заразата се предава по въздушно-капков и контактен път от общи предмети. Най-честите симптоми са:
- Кашлица – тя може да продължи месеци, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна и мъчителна;
- Храчки – болните отделят храчки, понякога примесени с кръв;
- Болка в гърдите или чувство на стягане при дишане или кашляне;
- Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време;
- Температура – слабо повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без температура;
- Нощно изпотяване;
- Отслабване на тегло;
- Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта.
Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно – в около 15% от случаите. При възрастни хора тя често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване.
Имунизация: с ваксина БЦЖ
Ваксината е задължителна съобразно Имунизационния календар на Република България. Първичната имунизация се прави още в първите дни от живота на детето – поставя до 48-ия час след раждането.
На 7-месечна възраст се прави проверка за постваксинален белег. Децата без белег се изследват с проба на Манту и при отрицателна реакция се имунизират отново.
На 7 и 11 години се извършва реимунизация против туберкулоза след проверка с проба на Манту. При отрицателна реакция са извършва ваксинация с БЦЖ.
Как се диагностицира туберкулоза?
- Микробиологично изследване на храчка или на подходящ биологичен материал за откриване на причинителя;
- Провеждане на кожна туберкулинова проба (тест на Манту), квантиферонов тест, TB-SPOT тест – за латентна инфекция с M. tuberculosis;
- Рентгенография на бял дроб;
- Пълна кръвна картина – хематологична и биохимична’
- Имунологична оценка на туберкулозния имунитет’
- Компютърна томография’
- Магнитен резонанс.
Лечение на туберкулоза
Лечение: противотуберкулозните медикаментите се наричат туберкулостатици. Те се прилагат в различни терапевтични режими с различна продължителност при отделните форми на туберкулоза. Лечението се назначава от специалист по белодробни болести. Освен туберкулостатици, в лечението на туберкулоза се включват имуностимулатори, антиоксиданти, витамини, хепатопротектори, кортикостероиди и симптоматични средства.
Какви са начините за профилактика?
- Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48-ия час от раждането на бебето и реимунизация при показания – на 7 и 11-годишна възраст;
- Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци;
- Отказ от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
- Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
- Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;
- Приемане на туберкулостатична терапия при лица с латентна туберкулозна инфекция.
- Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.
Туберкулозата е лечима болест при ранна диагноза, правилно и навременно лечение!
Още по темата
Кратка история на туберкулозата
Доказателства за наличие на туберкулоза в древността се откриват още в древен египет – в мумия на възраст около 5000 години, при която са открити изменения в гръбначния стълб, характерни за туберкулозата.
Най-ранните открити доказателства за туберкулозата датират до епохата на плейстоцена. До този момент няма достатъчно
изследвания, които да доказват със сигурност първоначалния преход на заболеваемостта между домашните животни и човека. Главните причинители на туберкулозата при човека и добитъка са бактериите Mycobacterium tuberculosis и Mycobacterium bovis, които обаче не произлизат директно една от друга, а са свързани единствено с общ предшественик.
В Южна Америка туберкулозата датира отпреди 2000 години. Открити са следи от заболяването в множество южноамерикански мумии, погребани в Андите.