Туберкулоза

Туберкулозата (ТБ) е лечима инфекциозна болест, която засяга основно белия дроб. Развиват се и извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, пикочо-полова система и др.). Причинител на болестта е туберкулозният микобактерий (Mycobacterium tuberculosis).

Туберкулозният микобактерий се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения, туберкулозният бактерий издържа до 3 г. , но е силно чувствителен на директна слънчева светлина – загива след 5-10 минути.
Най-чест източник на болестта са болните хора от туберкулоза, които отделят туберкулозните бактерии с храчките. Друг път на заразяване е от болни от туберкулоза животни (главно едър рогат добитък) и техните продукти (основно мляко и млечни продукти).

Начини на заразяване

Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските при кашляне хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии. Заразата може да се пренесе и чрез праха по стаите и улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни. Заразяване е възможно и по хранителен път-чрез консумация на мляко и/или месо, от болни крави при недостатъчна температурна обработка.

Рискови фактори

  • Непосредствен контакт с болен от туберкулоза
  • Пребиваване продължително време в затворени помещения
  • Пушене и злоупотреба с алкохол
  • Съпътстващи болести като: хронични неспецифични болести на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхиектазии и др.), диабет, язвена болест на стомаха, психични заболявания, алергични състояния и др.
  • Липса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата
  • Намалени съпротивителни възможности на организма като: прекарани инфекции (морбили, коклюш, грип и грипоподобни състояния и др.), непълноценно хранене и особено дефицит на белтъчини в храната, хиповитаминози, лоши хигиенни условия, някои физиологични състояния, при които са намалени защитните сили на организма (пубертет, кърмене, бременност и др.)
  • Носителство на вируса на СПИН.

Симптоми

Различават се два етапа в туберкулозната инфекция: латентен и активен. В латентния етап има инфекция, но няма клинични прояви на болестта и болният не е заразен за околните. При активната ТБ има симптоми и болният е силно заразен. Заразата се предава по въздушно-капков и контактен път от общи предмети. Най – честите симптоми са:

  • Кашлица – тя може да продължи месеци, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна и мъчителна;
  • Храчки – болните отделят храчки, понякога примесени с кръв;
  • Болка в гърдите или чувство на стягане при дишане или кашляне;
  • Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време;
  • Температура – слабо повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без температура;
  • Нощно изпотяване;
  • Отслабване на тегло;
  • Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта.

Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно – в около 15% от случаите. При възрастни хора тя често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване.
Имунизация: с ваксина БЦЖ. Ваксината е задължителна съобразно Имунизационния календар на Република България. Първичната имунизация се прави още в първите дни от живота на детето – поставя до 48-ия час след раждането. На 7-месечна възраст се прави проверка за постваксинален белег. Децата без белег се изследват с проба на Манту и при отрицателна реакция се имунизират отново. На 7 и 11 години се извършва реимунизация против туберкулоза след проверка с проба на Манту. При отрицателна реакция са извършва ваксинация с БЦЖ.

Диагностициране

  • Микробиологично изследване на храчка или на подходящ биологичен материал за откриване на причинителя;
  • Провеждане на кожна туберкулинова проба (тест на Манту), квантиферонов тест, TB-SPOT тест – за латентна инфекция с M. tuberculosis;
  • Рентгенография на бял дроб;
  • Пълна кръвна картина и биохимия.

Лечение: противотуберкулозните медикаментите се наричат туберкулостатици. Те се прилагат в различни терапевтични режими с различна продължителност при отделните форми на туберкулоза. Лечението се назначава от специалист по белодробни болести. Освен туберкулостатици, в лечението на туберкулоза се включват имуностимулатори, антиоксиданти, витамини, хепатопротектори, кортикостероиди и симптоматични средства.

Профилактика

  • Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48-ия час от раждането на бебето и реимунизация при показания – на 7 и 11-годишна възраст;
  • Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци;
  • Отказ от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
  • Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
  • Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;
  • Приемане на туберкулостатична терапия при лица с латентна туберкулозна инфекция.
  • Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.

 

Туберкулозата е лечима болест при ранна диагноза, правилно и навременно лечение!