Макар че още Шекспир нарича съня, в своите безсмъртни стихове в Макбет, „успокоител, балсам за морния ни дух, основно наше блюдо, пръв хранител на жизнения пир”, то не всеки човек е способен да разбере тяхното значение. Високата сънливост през деня е инвалидизиращ симптом. Тя е знак, че нашият организъм изпитва количествен или качествен недостиг на сън. Сънливият човек е непълноценен събеседник, работник, приятел, партньор и човек. Той може да бъде опасен за себе си и за околните, ако от неговата концентрация зависят: предпазване от производствени аварии, управление на МПС и самолет, охрана и други.
Сънливостта по дефиниция е нормално чувство, появяващо се при наближаване на обичайния ни час за сън или след продължително бодърстване. Високата (т.нар. „ексцесивна”) дневна сънливост се проявява като неустоима нужда за сън или заспиване в неподходящи или необичайни за сън условия и ситуации. Като симптом тя се среща при 5 до 20% от хората. Проявява се с различна тежест и може да бъде лека, когато човек заспива докато гледа телевизия или чете вестник; и тежка – когато протича с неустоима нужда за сън или внезапни заспивания в ситуации, изискващи повишено внимание като шофиране, разговор, хранене и тн.
Сънливостта е субективно усещане. Когато недоспиването или некачествения сън продължават дълго време, сънливият човек постепенно се адаптира. Той не съобщава да се чувства сънлив, но може да усеща нарушения в концентрацията, проблеми с паметта, забавени реакции и тн. Тези проблеми могат да се неглижират от болния, докато в един момент не започне безусестно да заспива или му обърне внимание, че очите му се затварят и всъщност спи.
Сънливостта и обструктивната сънна апнея (ОСА)
Високата дневна сънливост може да се дължи на различни болести на съня. Най-често срещаната от тях е обструктивната сънна апнея. Освен характерните за болестта хъркане, епизоди на спиране на дишането по време на сън и често ставане по малка нужда през нощта, болният може да има и изключително висока дневна сънливост, която да ограничава неговата работоспособност и концентрацията му при шофиране. Установено е в редица проучвания, че обструктивната сънна апнея повишава риска от заспиване зад волана с 3 до 5 пъти. Други често срещани причини за висока сънливост през деня са нарколепсията, идиопатичната хиперсомнолентност, парасомниите и моторните нарушения на съня.
Субективна и обективна сънливост
Често се наблюдава разлика между субективната сънливост на сънливия човек и неговата обективна сънливост. Първата показва колко сънлив се чувства той, а втората колко е сънлив в действителност. Докато субективната сънливост се измерва лесно със стандартизирани въпросници (най-често „Скала за оценка на сънливостта Epworth”, „Скала за оценка на сънливостта Stanford”), то обективната се оценя трудно поради липсата на достатъчно надеждни методи за изследването й. Така нареченият „Тест за изследване на латентността на съня” (англ. „Multiple Sleep Latency Test”) и т.нар. „Тест за изследване на нивото на будност” (англ. „Maintance of Wakefulness Test”) са най-надеждните за момента начини за обективна оценка на сънливостта. Те се правят чрез полисомнографско изследване в лабораторни условия. Бързото заспиване и невъзможността на изследвания да се задържи буден са индикатор за наличие на висока дневна сънливост. Друг метод за обективно измерване на сънливостта е т.нар. тест OSLER (Oxford Sleep Resistance Test).
