Стомашно-чревните неразположения при децата са често явление. Това се дължи на ред причини, като вирусни или бактериални инфекции, реакция към определена храна или по-силни емоции А здравето и имунитетът зависят пряко от здравето на червата.
Запишете се на безплатния уебинар „Стомашно-чревни проблеми при децата“ с д-р Йорданка Паскалева, педиатър и детски гастроентеролог, за да научите повече по темата и да чуете практически съвети.
Някои от въпросите, които ще дискутираме, са:
✅ рефлукс при децата ✅ коремни болки ✅ колики ✅ хроничен запек ✅ стомашно-чревни вируси ✅ профилактика ✅ чести бактериални причини за проблеми ✅ съвети за по-добро здраве на стомашно-чревния тракт
Кога да отсеем и как да отсеем коклюша? Кога да се притесняват родителите и кога да направят разликата между друг респираторен вирус и коклюш?
Родителите трябва да наблюдават своите деца, когато подозират контакт с болен от коклюш. Например, ако в учебното заведение, което посещава детето има доказан или вероятен случай на коклюш, трябва да бъдем с повишено внимание.
Разбира се, не всяка кашлица — особено в този сезон, когато зачестяват и алергичните заболявания — трябва непременно да стресира родителите и да се изпада в паника, да се правят изследвания и прочее.
Особено в първата фаза на заболяването, когато то протича съвсем невинно и грипоподобно, трудно може да се различи от всяка една друга респираторна инфекция. Не рядко, съвсем в началото, PCR тестът може да бъде негативен и това да заблуди родителите.
Кога трябва да бъде направен PCR тестът?
Тестът трябва да бъде извършен, когато имаме ясен контакт: когато в самия клас, или в групата на детето има случай на коклюш. Тогава е хубаво да бъдат скринирани контактните деца, за да може при начално доказване на инфекцията те да бъдат лекувани и така да се предотврати по-нататъшното разпространение. Но ако това не е възможно да се случи технически, или пък когато има случай на коклюш в съседен клас без пряк контакт с детето, тогава е по-логично да се изчака да се види дали ще се развие някаква симптоматика преди да се прибягва до тестване.
Има ли контакт или потенциален контакт, тогава трябва да бъдем по-бдителни. Ако не ни е известен такъв, всяка една банална кашлица, хрема или неразположение, не трябва да стресира родителите.
Резкият скок на случаите дължи ли се и на факта, че повече хора започнаха да се тестват?
Коклюшът не е енигма, а е заболяване, което педиатрите добре познават. Винаги е имало случаи на коклюш, макар и с по-малка честота и основно при кърмачета. Този ръст на диагностицираните случаи се дължи и на по-добрата диагностика, която в случая е изключително бърза с въвеждането на PCR тестовете. Колкото повече се прави скрининг на заболяването, толкова повече болни се откриват, включително атипичните или леки случаи, които всъщност са главният източник на разпространение на заболяването за уязвимите групи.
Как стои България на фона на съседните ни страни и Европа?
При заболеваемостта с коклюш България категорично следва световните тенденции, и още повече тенденциите на нашия континент. При нас този пик на коклюша се позабави една идея, имайки предвид че първите случаи се обявиха още лятото на миналата година във Великобритания и други държави. В повечето европейски държави значимото покачване в заболеваемостта започна от януари тази година. В тази връзка контролът на инфекциозните заболявания следва да бъде на по-глобално ниво, тъй като хората пътуват много и съответно разширяват своите контакти, а ние трябва да се съобразяваме и с тенденциите и епидемичните процеси на инфекциозните заболявания в световен мащаб.
Наблюдавайки тенденциите в Европа, успяхме ли да се подготвим, да набавим ваксини, да разпишем препоръки, да подготвим здравните власти?
Исторически България има доста добър контрол на инфекциозните заболявания и доста добре структуриран имунизационен календар. В последните години либерализацията му следва тенденциите в Европа и това е причината ние да се сблъскване с последиците, наред с другите европейски държави. Определено сега сме поставени в една екстремна ситуация, в каквато не сме били през последните десетилетия. Така че са необходими бързи и навременни мерки и издаването на официално приет протокол, както за поведение и лечение на диагностицирани случаи – симптомни и асимптомни – така и най-вече за ваксинопрофилактика. Медицинските специалисти чакаме вече с нетърпение такива официални препоръки да бъдат издадени.
Препоръката за имунизация на бременни не е нещо ново и се прилага в много европейски държави. Истината е, че преди Ковид пандемията в държавите с препоръчителна имунизация на бременни е имало добро ваксинално покритие (до 70%). По време на Ковид пандемията спада покритието както при бременни, така и при деца, които подлежат на планова имунизация. Всичко това доведе до настоящата епидемична обстановка.
При всички положения за бременните е силно препоръчително да бъдат имунизирани, защото именно по този начин те предпазват своите новородени деца и кърмачета до тримесечна възраст, които са най-уязвимите. На практика смъртните случаи, ако такива възникнат, са предимно при кърмачета и бебета под 6-месечна възраст.
Има ли достатъчно ваксини обаче? Предвид тенденциите да се ваксинират от все по-ранна възраст децата, ще стигнат ли ваксините за всички?
Това са въпроси, които трябва да се отправят към Министерството на здравеопазването, аз съм убедена, че ще бъде направено всичко възможно да се издадат препоръки и да бъдат подсигурени материално тези ваксини.
В моята практика родителите започнаха да се интересуват активно за имунизационния календар на техните деца и в голямата си част са доста разумни и стриктни. Важно е тези деца, за които тъй или иначе има осигурена ваксина по имунизационния календар на България, непременно да бъдат обхванати. На практика за тях рискът от разболяване съществува, макар и не така тежко, но пък именно те са източниците за заразяване на по-малките си братя и сестри. Тъй че те непременно трябва да бъдат имунизирани.
Има ли природни рецепти, или бабини илачи за лечение на магарешка кашлица?
Щом едно заболяване като коклюша съществува от векове (описано е за пръв път през 16-ти век), несъмнено съществуват и всякакви природни методи или илачи, които са използвани преди да разполагаме със съвременното антибиотично лечение на Bordetella pertussis.
Препоръките при заболяване от коклюш е да се осигури покой на пациента, достатъчен прием на течности, изолация и прилагане на антибиотично лечение в началото на боледуването, които да намалят разпространението и заразяването на околните. Всичко останало, като природни и алтернативни методи биха могли да се ползват, стига да не си навреждаме с тях и да са със съставки, подхоящи за приложение при деца.
Пертусис (коклюш, магарешка кашлица) е бактериална инфекция, която се причинява от аеробния грам негативен микроорганизъм Bordetellapertussis. Първите епидемии от пертусис са описани през 16-ти век от Guillaume de Baillou, а микроорганизмът е изолиран за първи път в началото на XX век (1906). Скоро след това започва разработването и на ваксина, чийто първи цялоклетъчен вариант се въвежда през 40-те години на XX век. Това води до драматичен спад в заболеваемостта и смъртността от коклюш. През 90-те години на XX век поради високата честота на локални странични реакции целоклетъчната ваксина е заменена от ацелуларна с по-добра поносимост, но и по-ниска имуногенност. Според данни от 2018-та година от Европа най-голяма е честотата на разпространение при юношите, а най-засегнати са кърмачетата. Във връзка с тази по-ниска имуногенност през лятото на 2020-та година 8 държави в Европа въвеждат имунизацията на бременни, а в пет се въвежда и реимунизация с поне един бустер, съдържащ коклюшна компонента при хора над 18-годишна възраст.
Инфекцията се разпространява целогодишно, без изразена сезонност, с лек превес на лятото и есента. Подчертано въздушно-капкова инфекция. Източник на заразата са болни нелекувани в катаралната и пароксизмална фаза (около 3-4 седмици). Заболяването е с висок контагиозен индекс – 1 болен може да зарази до 15 други, като в едно домакинство рискът от заразяване при болен член е до 80%. Обичайно преносители на заразата са юноши и млади възрастни, при които заболяването протича по-леко и атипично и обичайно тази група става източник на заразяване на най-уязвимата група – кърмачетата и подчертано за тези под 6 месеца. Най-високо рискови за настъпване на тежки усложнения и фатален край са новородени и кърмачета до 2-3-месечна възраст – тези, които все още не са получили или са получили скоро първа ваксинална доза.
В годините се мониторира заболеваемостта от коклюш. Наблюдават се циклични покачвания в заболеваемостта на всеки 3-5 години. Последният регистриран пик в Европа е от 2012 и 2018 година. В резултат на спазването на строги противоепидемични мерки през 2020-2021 година почти не е имало регистрирани случаи и се забавя и леко измества следващия пик, който наблюдаваме в момента.
Друг феномен допринася за мащабите на настоящото покачване на заболеваемостта, а именно тенденцията за спад във ваксиналното покритие. По време на COVID-19 пандемията много страни в Европа отчитат спад във ваксиналното покритие, което остава на все още по-ниско ниво. През 2018-та година в голяма част от европейските държави има 90% покритие с бустерна 4-та доза на ваксината, докато по време на пандемията това покритие спада на 50%.
Повишената честота на потвърдени случаи е свързана и с повишената информираност и подобрените методи за бърза диагностика с PCR.
Покачване в нивото на заболели се наблюдава не само у нас, но и в редица европейски държави. Сред най-засегнатите са република Чехия (където пертусис се нарича „черната кашлица“) с 6300 случая (от януари до април 2024), Испания (8200), Холандия, включително в нашата съседка Гърция (82 случая от началото на годината спрямо 9 от миналата година).
Bordetellapertussis атакува ресничестия епител, покриващ дихателните пътища, блокирайки чрез своите токсини цилиарната функция. Това води и до типичните симптоми. Заболяването протича в три клинични стадия, предшествани от инкубационен период (средно 7 дни, но и до 21 дни). Първата фаза е катаралната и трудно се различава от банална респираторна инфекция с хрема, лека кашлица, неразположение, субфебрилитет с продължителност около седмица. Втората фаза е пароскизмалната, когато започват типичните епизоди на пристъпна мъчителна кашлица, при която пациентът трудно поема въздух с издаване на типичния магарешки звук – реприз, понякога се стига и до повръщане. Пристъпите са обичайно най-тежки и чести нощем. След третата седмица постепенно намаляват по честота и отшумяват, но могат да продължат и по-дълго.
Важно е да се отбележи, че болните са заразни в продължение на първите 3-4 седмици от началото на заболяването (без лечение) и до 5-тия ден (средно 2-3 дни) при провеждане на подходящо антибиотично лечение.
Както видяхме и от собствения ни опит – най-важно е да се защитят най-уязвимите, а именно новородените и кърмачетата до 3 месеца. Това може да се постигне с препоръка за имунизиране с бустерна доза на бременните в трети триместър на бременността, осигуряване на ваксинално покритие на всички, контактуващи с родилката и кърмачето, включително по-големи братя и сестри и възрастни членове на семейството. Необходимо е и ранно откриване на заболелите, изолиране, своевременно лечение за тях и близките контактни.
Ваксините за пертусис са добри, но осигуряват напрегнат имунитет за 5-7 години, нетраен е и естествено придобитият имунитет. Настоящата ситуация вероятно ще доведе до промени в имунизационния календар с въвеждане на бустери на всеки 10 години не само за хората над 60-годишна възрастни.