Пертусис (коклюш, магарешка кашлица) е бактериална инфекция, която се причинява от аеробния грам негативен микроорганизъм Bordetella pertussis. Първите епидемии от пертусис са описани през 16-ти век от Guillaume de Baillou, а микроорганизмът е изолиран за първи път в началото на XX век (1906). Скоро след това започва разработването и на ваксина, чийто първи цялоклетъчен вариант се въвежда през 40-те години на XX век. Това води до драматичен спад в заболеваемостта и смъртността от коклюш. През 90-те години на XX век поради високата честота на локални странични реакции целоклетъчната ваксина е заменена от ацелуларна с по-добра поносимост, но и по-ниска имуногенност. Според данни от 2018-та година от Европа най-голяма е честотата на разпространение при юношите, а най-засегнати са кърмачетата. Във връзка с тази по-ниска имуногенност през лятото на 2020-та година 8 държави в Европа въвеждат имунизацията на бременни, а в пет се въвежда и реимунизация с поне един бустер, съдържащ коклюшна компонента при хора над 18-годишна възраст.
Инфекцията се разпространява целогодишно, без изразена сезонност, с лек превес на лятото и есента. Подчертано въздушно-капкова инфекция. Източник на заразата са болни нелекувани в катаралната и пароксизмална фаза (около 3-4 седмици). Заболяването е с висок контагиозен индекс – 1 болен може да зарази до 15 други, като в едно домакинство рискът от заразяване при болен член е до 80%. Обичайно преносители на заразата са юноши и млади възрастни, при които заболяването протича по-леко и атипично и обичайно тази група става източник на заразяване на най-уязвимата група – кърмачетата и подчертано за тези под 6 месеца. Най-високо рискови за настъпване на тежки усложнения и фатален край са новородени и кърмачета до 2-3-месечна възраст – тези, които все още не са получили или са получили скоро първа ваксинална доза.
В годините се мониторира заболеваемостта от коклюш. Наблюдават се циклични покачвания в заболеваемостта на всеки 3-5 години. Последният регистриран пик в Европа е от 2012 и 2018 година. В резултат на спазването на строги противоепидемични мерки през 2020-2021 година почти не е имало регистрирани случаи и се забавя и леко измества следващия пик, който наблюдаваме в момента.
Друг феномен допринася за мащабите на настоящото покачване на заболеваемостта, а именно тенденцията за спад във ваксиналното покритие. По време на COVID-19 пандемията много страни в Европа отчитат спад във ваксиналното покритие, което остава на все още по-ниско ниво. През 2018-та година в голяма част от европейските държави има 90% покритие с бустерна 4-та доза на ваксината, докато по време на пандемията това покритие спада на 50%.
Повишената честота на потвърдени случаи е свързана и с повишената информираност и подобрените методи за бърза диагностика с PCR.
Покачване в нивото на заболели се наблюдава не само у нас, но и в редица европейски държави. Сред най-засегнатите са република Чехия (където пертусис се нарича „черната кашлица“) с 6300 случая (от януари до април 2024), Испания (8200), Холандия, включително в нашата съседка Гърция (82 случая от началото на годината спрямо 9 от миналата година).
Bordetella pertussis атакува ресничестия епител, покриващ дихателните пътища, блокирайки чрез своите токсини цилиарната функция. Това води и до типичните симптоми. Заболяването протича в три клинични стадия, предшествани от инкубационен период (средно 7 дни, но и до 21 дни). Първата фаза е катаралната и трудно се различава от банална респираторна инфекция с хрема, лека кашлица, неразположение, субфебрилитет с продължителност около седмица. Втората фаза е пароскизмалната, когато започват типичните епизоди на пристъпна мъчителна кашлица, при която пациентът трудно поема въздух с издаване на типичния магарешки звук – реприз, понякога се стига и до повръщане. Пристъпите са обичайно най-тежки и чести нощем. След третата седмица постепенно намаляват по честота и отшумяват, но могат да продължат и по-дълго.
Важно е да се отбележи, че болните са заразни в продължение на първите 3-4 седмици от началото на заболяването (без лечение) и до 5-тия ден (средно 2-3 дни) при провеждане на подходящо антибиотично лечение.
Както видяхме и от собствения ни опит – най-важно е да се защитят най-уязвимите, а именно новородените и кърмачетата до 3 месеца. Това може да се постигне с препоръка за имунизиране с бустерна доза на бременните в трети триместър на бременността, осигуряване на ваксинално покритие на всички, контактуващи с родилката и кърмачето, включително по-големи братя и сестри и възрастни членове на семейството. Необходимо е и ранно откриване на заболелите, изолиране, своевременно лечение за тях и близките контактни.
Ваксините за пертусис са добри, но осигуряват напрегнат имунитет за 5-7 години, нетраен е и естествено придобитият имунитет. Настоящата ситуация вероятно ще доведе до промени в имунизационния календар с въвеждане на бустери на всеки 10 години не само за хората над 60-годишна възрастни.
Препратки:
https://www.ecdc.europa.eu/sites/default/files/documents/AER_for_2018_pertussis.pdfhttps://www.euronews.com/health/2024/04/11/what-are-the-symptoms-of-whooping-cough-and-why-are-cases-rising-across-europe
