Кога да отсеем и как да отсеем коклюша? Кога да се притесняват родителите и кога да направят разликата между друг респираторен вирус и коклюш?
Родителите трябва да наблюдават своите деца, когато подозират контакт с болен от коклюш. Например, ако в учебното заведение, което посещава детето има доказан или вероятен случай на коклюш, трябва да бъдем с повишено внимание.
Разбира се, не всяка кашлица — особено в този сезон, когато зачестяват и алергичните заболявания — трябва непременно да стресира родителите и да се изпада в паника, да се правят изследвания и прочее.
Особено в първата фаза на заболяването, когато то протича съвсем невинно и грипоподобно, трудно може да се различи от всяка една друга респираторна инфекция. Не рядко, съвсем в началото, PCR тестът може да бъде негативен и това да заблуди родителите.
Кога трябва да бъде направен PCR тестът?
Тестът трябва да бъде извършен, когато имаме ясен контакт: когато в самия клас, или в групата на детето има случай на коклюш. Тогава е хубаво да бъдат скринирани контактните деца, за да може при начално доказване на инфекцията те да бъдат лекувани и така да се предотврати по-нататъшното разпространение. Но ако това не е възможно да се случи технически, или пък когато има случай на коклюш в съседен клас без пряк контакт с детето, тогава е по-логично да се изчака да се види дали ще се развие някаква симптоматика преди да се прибягва до тестване.
Има ли контакт или потенциален контакт, тогава трябва да бъдем по-бдителни. Ако не ни е известен такъв, всяка една банална кашлица, хрема или неразположение, не трябва да стресира родителите.
Резкият скок на случаите дължи ли се и на факта, че повече хора започнаха да се тестват?
Коклюшът не е енигма, а е заболяване, което педиатрите добре познават. Винаги е имало случаи на коклюш, макар и с по-малка честота и основно при кърмачета. Този ръст на диагностицираните случаи се дължи и на по-добрата диагностика, която в случая е изключително бърза с въвеждането на PCR тестовете. Колкото повече се прави скрининг на заболяването, толкова повече болни се откриват, включително атипичните или леки случаи, които всъщност са главният източник на разпространение на заболяването за уязвимите групи.
Как стои България на фона на съседните ни страни и Европа?
При заболеваемостта с коклюш България категорично следва световните тенденции, и още повече тенденциите на нашия континент. При нас този пик на коклюша се позабави една идея, имайки предвид че първите случаи се обявиха още лятото на миналата година във Великобритания и други държави. В повечето европейски държави значимото покачване в заболеваемостта започна от януари тази година. В тази връзка контролът на инфекциозните заболявания следва да бъде на по-глобално ниво, тъй като хората пътуват много и съответно разширяват своите контакти, а ние трябва да се съобразяваме и с тенденциите и епидемичните процеси на инфекциозните заболявания в световен мащаб.
Наблюдавайки тенденциите в Европа, успяхме ли да се подготвим, да набавим ваксини, да разпишем препоръки, да подготвим здравните власти?
Исторически България има доста добър контрол на инфекциозните заболявания и доста добре структуриран имунизационен календар. В последните години либерализацията му следва тенденциите в Европа и това е причината ние да се сблъскване с последиците, наред с другите европейски държави. Определено сега сме поставени в една екстремна ситуация, в каквато не сме били през последните десетилетия. Така че са необходими бързи и навременни мерки и издаването на официално приет протокол, както за поведение и лечение на диагностицирани случаи – симптомни и асимптомни – така и най-вече за ваксинопрофилактика. Медицинските специалисти чакаме вече с нетърпение такива официални препоръки да бъдат издадени.
Препоръката за имунизация на бременни не е нещо ново и се прилага в много европейски държави. Истината е, че преди Ковид пандемията в държавите с препоръчителна имунизация на бременни е имало добро ваксинално покритие (до 70%). По време на Ковид пандемията спада покритието както при бременни, така и при деца, които подлежат на планова имунизация. Всичко това доведе до настоящата епидемична обстановка.
При всички положения за бременните е силно препоръчително да бъдат имунизирани, защото именно по този начин те предпазват своите новородени деца и кърмачета до тримесечна възраст, които са най-уязвимите. На практика смъртните случаи, ако такива възникнат, са предимно при кърмачета и бебета под 6-месечна възраст.
Има ли достатъчно ваксини обаче? Предвид тенденциите да се ваксинират от все по-ранна възраст децата, ще стигнат ли ваксините за всички?
Това са въпроси, които трябва да се отправят към Министерството на здравеопазването, аз съм убедена, че ще бъде направено всичко възможно да се издадат препоръки и да бъдат подсигурени материално тези ваксини.
В моята практика родителите започнаха да се интересуват активно за имунизационния календар на техните деца и в голямата си част са доста разумни и стриктни. Важно е тези деца, за които тъй или иначе има осигурена ваксина по имунизационния календар на България, непременно да бъдат обхванати. На практика за тях рискът от разболяване съществува, макар и не така тежко, но пък именно те са източниците за заразяване на по-малките си братя и сестри. Тъй че те непременно трябва да бъдат имунизирани.
Има ли природни рецепти, или бабини илачи за лечение на магарешка кашлица?
Щом едно заболяване като коклюша съществува от векове (описано е за пръв път през 16-ти век), несъмнено съществуват и всякакви природни методи или илачи, които са използвани преди да разполагаме със съвременното антибиотично лечение на Bordetella pertussis.
Препоръките при заболяване от коклюш е да се осигури покой на пациента, достатъчен прием на течности, изолация и прилагане на антибиотично лечение в началото на боледуването, които да намалят разпространението и заразяването на околните. Всичко останало, като природни и алтернативни методи биха могли да се ползват, стига да не си навреждаме с тях и да са със съставки, подхоящи за приложение при деца.
Вижте целия разговор във видеото.
