
ХОББ Е ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е сериозен социален и медицински проблем. В глобален мащаб страдащите от ХОББ са над 200 милиона, а поне още 600 милиона остават недиагностицирани. Ежегодно от болестта умират не по-малко от 3 000 000 души – близо осем пъти повече от тези, които умират от бронхиална астма. ХОББ понастоящем заема третото място по смъртност в света и е единствената болест сред първите 10 болести с най-висока смъртност, чиято смъртност продължава да нараства.
По официални данни на българските пулмолози, в България от ХОББ боледуват не по-малко от 400 000 души, болшинството от тях без да знаят това.
В същността си ХОББ е хронична, прогресираща болест със сложни болестни механизми, протичаща с възпалителни промени не само в белия дроб, но и в други органи и системи, най-общо определяна като съчетание на процеси на свръхраздуване на белия дроб (белодробен емфизем) и хронично възпаление на бронхите (хроничен обструктивен бронхит), които почти винаги съществуват едновременно в различни степени на проява.
ХОББ е болест предимно на пушачите, които имат фамилно предразположение и засяга около 20% от тях, а не по-малко от 70% от пациентите в развитите страни са пушачи. Болестта прогресира и се усложнява с възрастта, особено ако не се спре пушенето. Отказването от тютюнопушенето може чувствително да забави влошаването на функцията на белия дроб, дори при болни с напреднали форми на болестта.
В основата на ХОББ стои увреждане на дихателните пътища, предизвикано от тютюневия дим и други дразнители (вредни частици и газове), които постъпват в дихателната система. Болестта има бавен ход с прогресивно влошаване на белодробната функция и засилване на задуха при усилие. Типичните признаци на болестта се развиват късно в еволюцията на процеса и когато се появят оплакванията или рентгенологичните промени, тогава болестта е в напреднал стадий и успехът от терапията по-малък. Често началните симптоми се подценяват и пренебрегват дълго, обяснявани с възрастови промени. Напреднало увреждане на белия дроб може да се развие преди още пациентът да съобщи за някакви оплаквания, най-често задух при обичайно физическо усилие. Прогресивното нарастване на задуха води до тежка инвалидизация на пациентите с всички последствия в личен и социален аспект. Поради тежката инвалидизация и настъпилите вторични отражения върху самочувствието, настроението и психиката, болните се подлагат често на самоизолация и нарушават нормалната си социална и личностна активност. Понеже преобладаващата част от тях са възрастни, рисковете от изолация допълнително се увеличават. Това се утежнява от придружаващите смущения в храненето поради нарушенията на апетита и нерядко поради снижените финансови възможности, породени от невъзможност да се работи или от ранно пенсиониране. Финансовото състояние на пациентите се утежнява допълнително от някои допълнителни медикаменти и лечебни методи, които не се покриват от здравната каса. Всички изброени проблеми ескалират във физически, психически и психосоциален план.
Една обикновена спирометрия (апаратно изследване на дишането) е напълно достатъчна, за да се открият пациентите в началната фаза на ХОББ, но НЗОК не заплаща това изследване, което демотивира извънболничната помощ да го извършва често, ефективно и с качествена апаратура и това отлага диагнозата във времето.
В по-късната фаза е необходимо по-прецизно изследване на дихателната функция, което се извършва с бодиплетизмография, за съжаление налична само на няколко места в България и само в един извънболничен диагностичен център, какъвто е медицински център INSPIRO.
ЗАПАЗЕТЕ ЧАС ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ С БОДИПЛЕТИЗМОГРАФ
Проблем за болните в тежката, напреднала фаза на дихателна недостатъчност е необходимостта от дълготрайна домашна терапия с подаване на кислород от кислороден концентратор, който е достатъчно скъп и също не се заплаща от НЗОК.
ХОББ има сериозно влияние върху здравните и икономическите параметри на здравеопазването. Болестта е една от основните причини за хроничната заболеваемост и смъртност в индустриалните страни и отнема значителна част от средствата, предназначени за здравеопазване поради честите обостряния и нужда от болнично лечение. Обратно на сърдечните и мозъчно-съдовите болести, честотата на ХОББ нараства, заедно с нарастване на честотата на болничното лечение при обостряне на болестта, а с това и общите годишни разходи за лечение. Разпределено на индивидуален болен от ХОББ, лечението на болестта е по-скъпо от това на болните от бронхиална астма. Според данни на Европейския съюз, лечението на ХОББ разходва близо 40 милиарда евро годишно. Доброто лечение, което би съкратило броя на изострянията и хоспитализациите, ще има сериозен положителен ефект върху общите разходи. Проблемът с болничното лечение и многобройните приемания в болница при ХОББ е голямо натоварване за икономиката и здравеопазването и ще продължи да съществува и в бъдеще.
Коста Костов