Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е предотвратима и лечима болест, която се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища, което не е напълно обратимо, дори и след лечение. Обикновено болестта е прогресираща и се дължи на възпалителна реакция на белите дробове към вредни частици или газове. Често се наблюдават епизоди на остро влошаване на тези симптоми (екзацербация, изостряне). Засегнати са пациенти над 40 годишна възраст, най-често пушачи или хора, изложени на битови или професионални рискови фактори. Причината за поява на ХОББ е комбинацията от генетични фактори и фактори на околната среда, най-агресивният от които е – тютюнопушенето.
Предразполагащи фактори
- Генетична предизпозиция
- тютюнев дим (цигари, лула, пури, наргиле)
- битово замърсяване на въздуха (био горива)
- промишлен прах и химически агенти (пари, дразнители и дим) – при особено интензивно и продължително излагане
- мъжки пол
- наследствен дефицит на алфа- 1 – антитрипсин
Класификация
ХОББ най-общо се класифицира клинично според изразеността и честотата на симптомите (екзацербациите) и функционално – чрез извършване на функционално изследване на дишането (ФИД). При провеждането на ФИД се измерват:
- Форсиран витален капацитет (ФВК);
- Форсиран експираторен обем за 1 секунда (ФЕО1).
Резултатите се изразяват в процент (%) от предвидените нормални стойности според възрастта, пола и височината на лицето. Изчислява се и съотношението ФЕО1/ФВК, което се изразява с число (0.70 e нормалната стойност) и е най-важният функционален параметър за поставяне на диагнозата. Пациентите с ХОББ обикновено демонстрират намаляване на стойностите на ФЕО1 и на съотношението ФЕО1/ФВК (под 0.70). Според резултатите от ФИД, болестта се класифицира в 4 стадия.
Стадии
Стадий I: Лека ХОББ – понякога, но не винаги, хронична кашлица и отделяне на храчки. В тази фаза лицето може да не осъзнава,че функцията на белите дробове е увредена.
Стадий II: Умерена ХОББ – характерен е задух при усилие. Това е фазата, в която лицата обикновено търсят медицинска помощ заради хронични респираторни симптоми или поради обостряне на болестта им.
Стадий III: Тежка ХОББ – по-изразен задух, намален физически капацитет и повтарящи се екзацербации, които повлияват качеството на живот на пациента.
Стадий IV: Много тежка ХОББ – хронична дихателна недостатъчност. В тази фаза качеството на живот е много влошено и екзацербациите могат да са животозастрашаващи.
Симптоми
Симптомите на ХОББ се проявяват при напреднала болест и протичат с периоди на затишие и обостряне. Като цяло прогресират до получаването на тежки усложнения.
Най–честите симптоми са:
- Задух
- Продуктивна кашлица със слузно-гнойни или слузни храчки
- Тежест и болка в гърдите
- Намален физически капацитет
- Свиркания в гърдите
Допълнителни симптоми са: намалено съдържание на кислород в кръвта, нервно-психически промени, нарушения на съня и др.
При наличие на един или повече от тези симптоми незабавно потърсете лекарска помощ!
Клинично протичане
ХОББ се характеризира с периоди на обостряне (екзацербации) и безсимптомни периоди (стабилно състояние). Екзацербациите най-често се предизвикват от респираторни инфекции.
Диагноза
Основно и най-важно значение за поставяне на диагнозата има правилното извършване на функционално изследване на дишането (ФИД). Това е изследване, което дава информация на лекаря за функционалния капацитет на белите дробове, за процесите на вдишване и издишване и количеството въздух, което преминава през белия дроб по време на нормалния дихателен цикъл, както и индиректно за разпределението на кислорода в белия дроб. На базата на този резултат лекарят преценява дали има стесняване на дихателните пътища (обструкция).
Лабораторните кръвни показатели имат второстепенна роля, предимно за определяне степента на възпалението и засягането на други органи и системи. Обичайно се препоръчват следните изследвания: пълна кръвна картина, биохимични изследвания (чернодробни ензими, липидограма, кръвна захар, креатинин), възпалителни маркери (CRP).
Образната диагностика (рентгенография на бял дроб) показва наличие на структурни промени в белодробния паренхим и е препоръчително да се представи от пациента, за да се изключи друг белодробен процес.
Насочващи белези за диагнозата са:
- Средна възраст (над 40 год.)
- Бавно развитие на симптомите
- Продължително тютюнопушене или работа във вредна среда
- Задух по време на физическо усилие
- Подчертано необратимо ограничение на въздушния поток
Лечение
В лечението на ХОББ се включват две основни групи медикаменти:
- Медикаменти с противовъзпалителен ефект, най-често кортикостероиди.
- Бронходилататори (разширяващи дихателните пътища) при нужда или за дълготрайно приложение.
И двата вида лекарства подобряват по различни механизми проходимостта на дихателните пътища (бронхите), но най-важната лекарствена група е втората – на бронходилататорите, които се прилагат инхалаторно и са крайъгълен камък в лечението и контрола на болестта. Лечението подобрява газообменът в белия дроб, а оттам и редуцира симптомите. Лекарствата подпомагат и отхрачването на застояли секрети, и едновременно улесняват дишането.
Медикаментите се предлагат най-често под формата на инхалаторни устройства, които са достъпни и лесни за употреба при добро обучение на пациентите.
При изостряне на симптомите и влошаване на общото състояние (екзацербация) към лечението се включват допълнителни медикаменти: антибиотици, кортикостероиди, водно-солеви разтвори, витамини и др.
При пациенти, диагностицирани с ХОББ се препоръчват противогрипна и антистрептококова ваксинация, както и имунопрофилактика.
Прогноза
Правилно предписаното лечение от лекар и съдействие от страна на пациента водят до поддържане на добро общо състояние и задоволително качество на живот. Пациентите, диагностицирани с ХОББ подлежат на периодични прегледи и проследяване на състоянието им. Ако тези условия са изълнени, животът на пациента с ХОББ не се различава от този на здравия човек (добър контрол на ХОББ).
