Белодробният тромбемболизъм (БТЕ) е животозастрашаващо състояние, при което част от белодробната съдова мрежа става внезапно непроходима, вследствие запушване от емболичен материал, най-често тромби, образувани най-често в дълбоката венозна система на долните крайници. Емболът представлява откъснал се от венозната мрежа кръвен съсирек, който по венозен път достига и запушва голям кръвоносен съд в белите дробове.
Рискови фактори
Разширени вени на долните крайници, възраст (над 65 години), обездвижване, тютюнопушене, затлъстяване, ортопедични операции (най-често ендопротезиране на колянна и тазобедрена става), коремни операции, акушеро-гинекологични манипулации, следродов период, хронична дихателна недостатъчност, застойна сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни нарушения, захарен диабет, тромбофилия, ревматологични и онкологични болести, прием на контрацептиви.
Симптоми
Варират в широки граници – от минимални или никакви симптоми до изразен задух и опасност за живота. Най-често се появява задух при обичайни физически усилия, който може да се появи внезапно или да се засили през нощта, болка и стягане в гърдите, които се засилват при вдишване, кашлица с кървави храчки, рязко понижаване на кръвното налягане, ускорен пулс. При запушване на над 60% от белодробната артерия се развива масивен белодробен тромбемболизъм – протича с шоково състояние, остра десностранна сърдечна слабост и нерядко-внезапна смърт.
Допълнителни симптоми
Допълнителните симптовми на БТЕ са дихателна недостатъчност, нервно–психически промени, раздразнителност, страх, безпокойство.
При наличие на един или повече от тези симптоми незабавно потърсете лекарска помощ!
Усложнения:
- Плеврален излив с болки в гръдния кош, които са синхронни с дишането, плеврална възпалителна реакция по съседство на развил се след емболията пневмоничен процес.
- Белодробен инфаркт с хемоптиза (кръвохрак)
- Инфаркт-пневмония, образуване на абсцес
- Десностранна сърдечна недостатъчност
- Рецидивиращи емболии (без антикоагулантно лечение те се появяват в около 30% от случаите)
Диагноза:
Диагнозата се поставя на базата на клиничния преглед, преценка на рисковите фактори, ЕКГ, положителен Д-димер (кръвен тест) и образни изследвания – рентгенография, компютърна томография с контраст, ехокардиография, сцинтиграфия, ангиография. Като поведение след доказана тромбемболия задължително се включва продължително антикоагулантно лечение.
Лечение
Лечението се осъществява с лекарства, които правят съсирването на кръвта по-трудно и съдействат за разграждане на тромбите. Това са т.нар антикоагуланти. Те биват директни (хепарин и нискомолекулярните му форми) и индиректни (популярен в България е Синтром). Класическата схема на лечение е първоначално приложение на венозен антикоагулант (напр. различни форми на херапин – нефракциониран или фракциониран) и впоследствие включване на терапия с перорални антикоагулант (напр. синтром) за няколко месеца по преценка на лекаря (между 3 и 6 месеца най-често).
В последните години се появиха т.нар. нови орални антикоагуланти (Ксарелто, Еликвис и др.), които също могат да се използват вместо синтром и по последните препоръки са съизмерими като ефективност. Удобството при тях е, че не се изисква следене на това колко е „разредена“ кръвта, както е при класическия медикамент Синтром. Освен това, като част от лечението и профилактиката на усложнения при наличие на дълбока венозна тромбоза е ластичната компресия на крака с ластичен чорап със средна степен на компресия или ластичен бинт.
