Как се лекува синдромът на неспокойните крака

Синдром на неспокойните крака

На първо четене звучи смешно. „Каква е тази болест?”, вероятно някои ще попитат. Наричан още „Болест на Willis-Ekbom” този синдром представлява сензорно-моторно нарушение, което се характеризира със силна, почти неустоима нужда на болния да движи краката си. Тъй като тези неприятни усещания се появяват по-често в покой, те са най-изразени вечер. Това често води до трудности при заспиване и инсомния.

Синдромът на неспокойните крака съвсем не е рядко явление. Процентите варират между различните проучвания, но е установено, че от него страдат между 5 и 10% от хората. По-често боледуват жените и по-възрастните. При децата този синдром се среща в 2 до 4% от случаите.

Причини

Причините за синдрома на неспокойните крака са много и ненапълно уточнени. Освен предполагаемото генетично предразположение, болните от желязодефицитна анемия доказано страдат по-често от болест на Willis-Ekbom. Смята се, че една от причините за това са ниските нива на желязо в организма. Неприятните усещания в долните крайници са свързани с циркадните ритми на организма.

Нарушеният сън е чест симптом на синдромът на неспокойните крака. Трудното заспиване и трудното поддържане на съня са характерни за тази болест и се дължат на натрапчивите усещания в краката, които чувства болния. Вследствие на тези проблеми често се наблюдават тревожност и депресия.

Диагностициране

За поставянето на диагнозата „синдром на неспокойните крака” не са необходими изследвания. Достатъчно е пациентът да има характерните оплаквания. Независимо от това полисомнографията е необходима, за да се изключат други причини за нарушения сън на пациента. Синдромът на неспокойните крака често води до промени в структура на съня и периодични движения на долните крайници.

Лечение

Лечението е медикаментозно. Ако синдромът на неспокойните крака се дължи на железен дефицит или хронична бъбречна недостатъчност, лечението на основното заболяване е лечение на синдрома. Ако той се развие независимо от друго заболяване, лечение се налага, само ако води до значително нарушаване на качеството на живот, съня и дневното функциониране. Медикаментите, които се използват са от групите на допаминовите агонисти, бензодиазепините и други.