Как се лекува синдромът на неспокойните крака

Синдром на неспокойните крака

На първо четене звучи смешно. „Каква е тази болест?”, вероятно някои ще попитат. Наричан още „Болест на Willis-Ekbom” този синдром представлява сензорно-моторно нарушение, което се характеризира със силна, почти неустоима нужда на болния да движи краката си. Тъй като тези неприятни усещания се появяват по-често в покой, те са най-изразени вечер. Това често води до трудности при заспиване и инсомния.

Синдромът на неспокойните крака съвсем не е рядко явление. Процентите варират между различните проучвания, но е установено, че от него страдат между 5 и 10% от хората. По-често боледуват жените и по-възрастните. При децата този синдром се среща в 2 до 4% от случаите.

Причини

Причините за синдрома на неспокойните крака са много и ненапълно уточнени. Освен предполагаемото генетично предразположение, болните от желязодефицитна анемия доказано страдат по-често от болест на Willis-Ekbom. Смята се, че една от причините за това са ниските нива на желязо в организма. Неприятните усещания в долните крайници са свързани с циркадните ритми на организма.

Нарушеният сън е чест симптом на синдромът на неспокойните крака. Трудното заспиване и трудното поддържане на съня са характерни за тази болест и се дължат на натрапчивите усещания в краката, които чувства болния. Вследствие на тези проблеми често се наблюдават тревожност и депресия.

Диагностициране

За поставянето на диагнозата „синдром на неспокойните крака” не са необходими изследвания. Достатъчно е пациентът да има характерните оплаквания. Независимо от това полисомнографията е необходима, за да се изключат други причини за нарушения сън на пациента. Синдромът на неспокойните крака често води до промени в структура на съня и периодични движения на долните крайници.

Синдром на неспокойните крака.

Лечение

Лечението е медикаментозно. Ако синдромът на неспокойните крака се дължи на железен дефицит или хронична бъбречна недостатъчност, лечението на основното заболяване е лечение на синдрома. Ако той се развие независимо от друго заболяване, лечение се налага, само ако води до значително нарушаване на качеството на живот, съня и дневното функциониране. Медикаментите, които се използват са от групите на допаминовите агонисти, бензодиазепините и други.

Рискови фактори

Съществуват няколко установени рискови фактора, които могат да ви изложат на по-висока степен на риск за развиване на синдрома на неспокойните крака. Не е научно доказано обаче, че който и да е от тези фактори би могъл едностранно да причини развиването му.

Някои от тях са:

  • Пол: Жените са два пъти по-склонни от мъжете да развият болестта на Willis-Ekbom.
  • Възраст: Въпреки че можете да развиете синдрома във всяка възраст, той е по-често срещан и е по-тежък при хората след средна възраст.
  • Фамилна обремененост: Съществува по-голяма вероятност да развиете синдрома, ако и други членове от семейство ви го имат.
  • Бременност: Някои жени развиват синдрома на неспокойните крака по време на бременността, особено в последния триместър. Това обикновено отшумява в рамките на седмица след раждането.
  • Хронични заболявания: Състояния като периферна невропатия, диабет и бъбречна недостатъчност могат да доведат до синдром на неспокойните крака. Често лечението на състоянието облекчава симптомите на синдрома.
  • Медикаменти: Лекарства срещу гадене и повръщане, антипсихотични, антидепресанти и антихистаминови лекарства могат да отключат или да влошат симптомите на болестта на Willis-Ekbom.
  • Етническа принадлежност: Всеки може да получи синдрома, но той е сравнително по-често срещан при хората от северна европа.

Разтройство на нервната система

Като неврологично разстройство, синдромът на неспокойните крака оказва директен негативен ефект върху начина ни на живот: пречи на съня ни, причинява дневна сънливост и умора, излага ни на риск от други здравословни проблеми, включително депресия.

Според националния институт по неврологични разстройства на САЩ, болестта на Willis-Ekbom засяга около 10 порцента от американците, или около 32 милиона души. Синдромът може да се появи във всяка възраст. Най-тежките му прояви са при хората над средна възраст и при жените.

Синдром на периодичните движения на крайниците (PLMS)

Поне 80 процента от хората със синдром на неспокойните крака страдат също така и от синдрома на периодичните движения на долните крайници (PLMS), който кара краката да изтръпват или треперят по време на сън. Той би могъл да се проявява на всеки 15 до 40 секунди и може да продължи през цялата нощ, което да доведе до лишаване от сън.

Стереотипните периодични движения в повечето случаи се характеризират с перио­дично свиване в колянна, глезенно-стъпална стави, както и бедрото. При PLMS могат да се срещнат и кратки пробуждания, които да доведат до фрагментации на съня с последваща дневна сънливост.

Периодичните движения на крайниците (Periodic limb movement disorder, PLMD) се диагностицират в случаите, при които пациентите отговарят на специфични полисомнографски критерии (изследване на съня).

Синдром на неспокойните крака: обобщение

Като неврологично разстройство, синдормът на неспокойните крака оказва директен негативен ефект върху начина ни на живот: пречи на съня ни, причинява дневна сънливост и умора, излага ни на риск от други здравословни проблеми, включително депресия.

Според националния институт по неврологични разстройства на САЩ, болестта на Willis-Ekbom засяга около 10 порцента от американците, или около 32 милиона души. Синдромът може да се появи във всяка възраст. Най-тежките му прояви са при хората над средна възраст и при жените.

Синдромът на неспокойните крака се характеризира с постоянно желание за движение на краката, което в някои случаи причинява силен дискомфорт. За съжаление, това е състояние, което може да продължи през целия живот на човек, но има и добра новина – лекарствата могат да помогнат за управление на симптомите и постигане на облекчение на неприятното усещане в краката.