Диагностика и лечение на инсомния софия

Инсомния

Какво представлява инсомнията (безсънието)?

Независимо дали ви е трудно да заспите, будите се през нощта и будувате по няколко часа или се будите твърде рано сутринта и не можете за заспите отново – и трите са прояви на инсомния. Особено когато тези оплаквания се появяват повече от 3 пъти в седмицата, въпреки наличието на адекватни условия за сън, или водят до нарушено функциониране през деня. Когато това продължава вече повече от 3 месеца, инсомнияте се определя като хронично безсъние.

„Инсомния“ в буквален превод означава безсъние. Инсомнията е най-често срещаното нарушение на съня в света. От нея в България страдат около 1 млн. души. Освен че нарушава качеството на живот, тя повишава риска за развитие на редица болести като инфаркт, инсулт, артериална хипертония, затлъстяване, захарен диабет, метаболитен синдром и т.н.

Болест или симптом е инсомнията?

Инсомнията може да представлява както болест сама по себе си, така и симптом на друга болест. Като болест инсомнията най-често се дължи на заучено патологично поведение на болния, т.е. вследствие на определен провокиращ момент (напр. период на силен стрес на работа или в семейството) при човек, който е предразположен да развие инсомния (напр. с определени личностови характеристики – тревожен, невротик, перфекционист и тн.) се развиват навици за справяне с безсънието, които на практика го поддържат (напр. прекарване на дълго време в леглото, нередовен ритъм сън-бодърстване и следобеден сън).

МОДЕЛ НА ТРИТЕ П-та (диастезис-стрес модел на Spielman от 1987 год.)

Предразполагащи факториличностови характеристики, невротизъм, перфекционизъм.
Преципитиращи фактористрес в семейстовото, в училище, на работното място, поради здравословни проблеми
Поддържащи факториповеденчески, психологични и физиологични фактори като прекарване на дълго време в леглото, нередовен ритъм сън-бодърстване и следобеден сън

Като симптом инсомнията може да се дължи на редица болести. Най-често това са психиатрични болести (тревожност, депресия, шизофрения и тн.), неврологични болести (различни видове деменции и тн.), болести на съня (сънна апнея, синдром на неспокойните крака) и др. В тези случаи е необходимо да се направят допълнителни консултации и изследвания, за да се уточни проблемът и да се лекува основната болест.

Диагностициране

Диагнозата се поставя на базата на оплакванията от безсъние, които са налице поне 3 пъти в седмицата въпреки наличието на адекватни условия за сън и водят до нарушено функциониране през деня. За проследяването на тези оплаквания в динамика е необходимо пациентът да попълни т.нар. дневник на съня. Той се попълва за период от 2 седмици. Стандартното изследване за инсомния се прави с т.нар. актиграф – устройство, което пациентът носи на недоминантната си ръка в продължение на няколко седмици (до 4 седмици и повече). Изследването, нарично актиграфия, извършва се в амбулаторни условия и показва в кои периоди от деня и седмицата пациентът е активен и в кои не, т.е. в кои спи и в кои не. Полисомнографията в лабораторни условия не е задължителна за диагностицирането на инсомнията, но се използва с цел диференциална диагноза на проблема. Допълнителни консултации с психиатър, невролог и други специалисти често са необходими за уточняване на пациента.

Лечение

Лечението на инсомнията се определя от това дали тя е първична, т.е. болест сама по себе си, или вторична, т.е. симптом на друга болест. От значение е също така дали тя се развива в кратък период от време (до 3 месеца, т.е. остра) или е с голяма давност (над 3 месеца, т.е. хронична). Медикаментозното лечение със сънотворни лекарства се препоръчва само при остра инсомния, тъй като медикаментите, които се използват водят до развитие на зависимост, толеранс, т.е. с времето болният има нужда от все по-високи дози, за да заспи, и синдром на отнемането, т.е. при спиране на лечението се появява по-тежка инсомния. Препоръчително е, ако се прилага лекарствена терапия, тя да се започва с по-леки сънотворни и постепенно да се преминава към по-тежки такива.

Хроничната инсомния се лекува основно с когнитивно-поведенческа терапия и хигиена на съня. Принципите на хигиена на съня са първа стъпка в терапията на безсънието, което е с голямата давност и не се дължи на друга болест. Ако те не успяват да коригират количествените нарушения на съня, болният трябва да бъде насочен към психолог, който се занимава с когнитивно-поведенческа терапия на инсомнии. Най-често прилаганите методи са т.нар. „сънна рестрикция” и т.нар. „метод за контрол на стимулите”.

Прогнозата на инсомниите зависи от причината за тяхното възникване. При някои психиатрични и неврологични болести тя е лоша, но при други и в случаите на първична инсомния тя е като цяло дорба. В тези случаи инсомнията има хронично-рецидивиращ ход с периоди на ремисии и обостряния.