Какво представлява диагностичният метод „ултразвуково изследване на белия дроб и плеврата”, наричан за по-кратко „торакална ехография”?
Ултразвуковото изследване на белия дроб навлезе по-широко в клиничната практика на пулмолозите в последните три десетилетия и особено интензивно след 2000 година, с прогресивно нарастващия интерес към приложението на метода в рутинната практика на торакалната медицина. Ехографията на белия дроб вече не се счита за несигурен и неприложим метод, а необходим метод в диагностичния алгоритъм на изследване на плеврални изливи и периферни белодробни сенки, достъпни за трансторакална биопсия, т.е. с минимално травмиращ пациента достъп, без отваряне на гръдния кош или използване на по-скъпи инвазивни техники.
В основата на навлизане на метода в рутинната практика са специфичните особености на ултразвуковото изследване да осигурява достатъчна клинична информация за анатомията, структурата и функцията както на подлежащата до гръдната стена белодробна тъкан и на патологичния процес, обект на изследване и диагностично уточняване.
Диагностичните индикации на торакалната ехография непрекъснато се разширяват, но ултразвуковото изследване се използва най-често за диагностично уточняване на плеврални изливи, както и за фиксиране на най-доброто място за извършване на торакоцентеза (плеврална пункция) или плеврална биопсия на подлежащ патологичен процес – туморни образования или неясни инфилтрати. Удобството в използването му е в широката достъпност, неинвазивност (нетравматичен метод), иконимически ефективен с използване на сравнително евтина апаратура и възможност за обучение на по-широк кръг специалисти.
