Оплакванията от страна на ставите включват болка, подуване (оток), скованост и ограничени движения. По отделно или заедно (като т. нар. „ставен синдром“) тези оплаквания могат да присъстват при почти всички ревматични болести и често са техен първи признак. Все пак трябва да отбележим, че „ревматичният“ ставен синдром се среща много по-рядко от този с ортопедичен произход. Насочващи към ортопедична причина на ставните оплаквания са появата им след натоварване, засягане по-скоро на отделна подложена на физически стрес става, поне в началото по-скоро липсата на подуване и ограничени движения. Насочващи към ревматичен произход са спонтанността на болката (липсата на видима причина за появата й), по-силната й изразеност сутрин преди раздвижване, наличната скованост (невъзможност да се извърши пълен обем на движение), подуването, и не на последно място засягането на няколко или много стави едновременно, често симетрично. Разбира се, не трябва да се забравя, че окончателната преценка се извършва от специалист. На практика, ако имате оплаквания в една става или ставна област, които са започнали постепенно, след почивка намаляват и липсва подуване – първо се насочете към ортопед; ако оплакванията са започнали рязко, „от днес за утре“, ангажират повече от една става или ставна област, придружени са с подуване, скованост и са по-изразени сутрин – насочете се към ревматолог.
Системен лупус еритематозус
Системният лупус еритематозус (или еритематодес, СЛE) е системно ревматично заболяване с автоимунна генеза, характеризиращо се с ангажиране на кожа, стави, възможно вътрешни органи, и характерни имунологични промени. СЛЕ е рядко заболяване – в Европа се среща с честота около 0,01 до 0,08%. Причината за заболяването е неясна, а механизмите на възникването му (т. нар. патогенеза) са комплексни и познати в немалка степен. Протичането на СЛЕ варира в широки граници – от леки, плавно протичащи форми с предимно кожно-ставно ангажиране до тежки, стремглаво протичащи форми с ангажиране на вътрешните органи и най-вече бъбреците, и с опасност за живота.
Кога да мислим за системен лупус? Най-типичното кожно оплакване е т. нар. пеперудообразен обрив – разположен по бузите под очите и така наподобяващ захапване от вълк, оттук и името lupus (от лат. – вълк). Налице могат да бъдат и други видове обривни единици; характерна е и фоточувствителността на изложените на слънце части от кожата – лице, деколте, предмишници. Към кожните прояви се отнася и косопадът – т.нар. алопеция без белези –зони на преходен косопад, след преминаването на които не остават белези. Лигавиците също могат да се ангажират – напр. по-чести от обичайното „афти“ в устата или в носа. Следват ставните оплаквания – спонтанни, „безпричинни“ болки в ставите, възможно с подуване, най-често засягащи китки и колене, понякога мигриращи. Неясно температурно състояние също може да е начало на лупус – температура, която не намира обяснение. От вътрешните органи може да се ангажират бял дроб и сърце, най-често с изливи – плеврит и перикардит. Засягането на бъбреците може да се изяви основно по два начина – чрез лабораторно установен повишен белтък в урината – т.нар. протеинурия – или чрез последствието на тежката протеинурия – разпространени отоци по тялото вследствие на загуба на белтък. Неврната система също може да бъде засегната по разнообразен начин – от главоболие, през състояния на тревожност, през остро състояние на обърканост (наречено делир) до припадъци. СЛЕ може да засегне също така и трите вида кръвни клетки, намалявайки количеството им – еритроцити (анемия, изразаваща се в тежко безсилие и бледост на кожата), левкоцити и тромбоцити (установявани най-часто само лабораторно). Основната имунологична характеристика на системния лупус е наличието на т.нар. антинуклеарни антитела (АНА) в кръвта на болните; известен е старият афоризъм „лупус без АНА няма“. Антинуклеарните антитела са група антитела срещу антигени вътре в ядрата на клетките и са много на брой, като някои са особено характерни за лупуса. Много е важно да се отбележи, че АНА могат да се повишават и по много други причини и интерпретацията им трябва да става от ревматолог.
С една дума, следва да се мисли за системен лупус при наличие на оплаквания от различни органи и системи, особено кожни и ставни, лабораторни промени по кръвната картина, общо неясни симптоми и (ако са изследвани) наличие на повишени антинуклеарни антитела. Обратното обаче невинаги е вярно – ако имате разнообразни симптоми и повишени АНА, това далеч невинаги означава лупус. Диагнозата на системния лупус е комплексна и почти никой от симптомите му не е специфичен; поради това тя се поставя от ревматолог.
Остеоартроза
Остеоартрозата (или просто артроза) е най-честото ставно заболяване. По своя характер то е дегенеративно, в противовес на възпалителните ставни заболявания, артритите. Артрозата се характеризира с процеси на увреда (дегенерация) на ставния хрущял, последвани от деструкция на други вътраставни структури, формиране на остеофити (по народному наречени „шипове“) и в напредналите фази – възпалителни прояви като изливи и разрастване на възпалителна тъкан ватреставно. Обратно, при артритите първичният процес е възпалението, изразяващо се в изливи (подуване) и разрастване на възпалителна тъкан вътреставно. Тук е мястото да се отбележи, че в англосаксонската литуратура остеоартрозата се нарича „остеоартрит“, поради което все по-често и в наши популярни източници се среща под това название, което внася объркване и кара пациентите да мислят за възпалителни ставни заболявания, например ревматоиден артрит.
Най-често артрозата засяга прешлените и ставите между тях (съотв. спондилоза, спондилартроза), тазобедрените стави (коксартроза), коленете (гонартроза), както и малките стави на ръцете. Още тук трябва да се отбележи, че наличието на един вид артроза у даден пациент, напр. спондилоза, не означава автоматично, че той ще има и друга артроза, напр. гонартроза. Гръбначната артроза често съпровожда и увредени междупрешленни дискове и проявите на двете състояния често са смесени, като невинаги могат да се разграничат. Артрозата на малките стави на ръцете протича най-често в болки и деформации, засягащи крайните и средните междуфалангеални стави; по народному възрастните хора често наричат това „артрит“, „ревматизъм“, „кокалести пръсти“. Особено болезнена е артрозата, засягаща ставата в основата на палеца, т.нар. рицартроза. Коксартрозата и гонартрозата в началните фази се изявяват с болки при/след физическо натоварване, но с напредване на процеса болката може да стане денонощна, да е налице и подуване (в коленете).
Основен рутинен метод за установяване на артрозата е обикновената рентгенография. За отбелязване е, че често са налице рентгенови промени, а оплаквания липсват, напр. при спондилозата. Ако липсват оплаквания, наличните рентгенови промени не означават задължително необходимост от лечебни мероприятия.
Кога да мислим за артроза? Както беше споменато, ако в изброените ставни области, най-вече тазобедрени стави и колене, са налице болки, започнали първоначално при натоварване и постепенно станали постоянни, може да се предполага, че се касае за артроза. Ако имате спонтанни болки и твърди на пипане деформации в областта на междуфалангеалните стави на пръстите или в основата на палеца, може да се касае за артроза. Болката в гръбначния стълб, намаляваща при покой също може да е свързана с дегенеративни промени. Както винаги, диагнозата се поставя от квалифициран специалист, в случая на артрозата – ревматолог или ортопед.