Системният лупус еритематозус (или еритематодес, СЛE) е системно ревматично заболяване с автоимунна генеза, характеризиращо се с ангажиране на кожа, стави, възможно вътрешни органи, и характерни имунологични промени. СЛЕ е рядко заболяване – в Европа се среща с честота около 0,01 до 0,08%. Причината за заболяването е неясна, а механизмите на възникването му (т. нар. патогенеза) са комплексни и познати в немалка степен. Протичането на СЛЕ варира в широки граници – от леки, плавно протичащи форми с предимно кожно-ставно ангажиране до тежки, стремглаво протичащи форми с ангажиране на вътрешните органи и най-вече бъбреците, и с опасност за живота.
Кога да мислим за системен лупус?
Най-типичното кожно оплакване е т. нар. пеперудообразен обрив – разположен по бузите под очите и така наподобяващ захапване от вълк, оттук и името lupus (от лат. – вълк). Налице могат да бъдат и други видове обривни единици; характерна е и фоточувствителността на изложените на слънце части от кожата – лице, деколте, предмишници. Към кожните прояви се отнася и косопадът – т.нар. алопеция без белези –зони на преходен косопад, след преминаването на които не остават белези. Лигавиците също могат да се ангажират – напр. по-чести от обичайното „афти“ в устата или в носа.
Следват ставните оплаквания – спонтанни, „безпричинни“ болки в ставите, възможно с подуване, най-често засягащи китки и колене, понякога мигриращи. Неясно температурно състояние също може да е начало на лупус – температура, която не намира обяснение.
От вътрешните органи може да се ангажират бял дроб и сърце, най-често с изливи – плеврит и перикардит. Засягането на бъбреците може да се изяви основно по два начина – чрез лабораторно установен повишен белтък в урината – т.нар. протеинурия – или чрез последствието на тежката протеинурия – разпространени отоци по тялото вследствие на загуба на белтък. Нервната система също може да бъде засегната по разнообразен начин – от главоболие, през състояния на тревожност, през остро състояние на обърканост (наречено делир) до припадъци.
СЛЕ може да засегне също така и трите вида кръвни клетки, намалявайки количеството им – еритроцити (анемия, изразаваща се в тежко безсилие и бледост на кожата), левкоцити и тромбоцити (установявани най-часто само лабораторно). Основната имунологична характеристика на системния лупус е наличието на т.нар. антинуклеарни антитела (АНА) в кръвта на болните; известен е старият афоризъм „лупус без АНА няма“. Антинуклеарните антитела са група антитела срещу антигени вътре в ядрата на клетките и са много на брой, като някои са особено характерни за лупуса. Много е важно да се отбележи, че АНА могат да се повишават и по много други причини и интерпретацията им трябва да става от ревматолог.
С една дума, следва да се мисли за системен лупус при наличие на оплаквания от различни органи и системи, особено кожни и ставни, лабораторни промени по кръвната картина, общо неясни симптоми и (ако са изследвани) наличие на повишени антинуклеарни антитела. Обратното обаче невинаги е вярно – ако имате разнообразни симптоми и повишени АНА, това далеч невинаги означава лупус. Диагнозата на системния лупус е комплексна и почти никой от симптомите му не е специфичен; поради това тя се поставя от ревматолог.