Алергология

Д-р Йорданка Паскалева, педиатър и детски гастроентеролог

Алергичните състояния при децата са социално значими заболявания, защото засягат голяма част от децата в различна възраст. Те са свисока нарастваща честота – около 35% от всички подрастващи страдат от някаква алергия. 

Тези състояния влошават качеството на живот и засягат близо една трета от детската популация. Хранителните алергии са от водещата част заболявания при децата.

Терминът „алергия“ се използва, за да се обозначи свръхреакция на имунната система към безвреден алерген.

Хранителните алергии представляват нежелана имуномедиирана реакция към приетата храна.

Важно е да се прави разлика между хранителна алергия и хранителна непоносимост. Втората представлява неалергична хиперсензитивност.(свръхчувствителност) към определена храна. Хранителната непоносимост може да произтича от някои метаболитни нарушения, като например лактазен дефицит, водещ до лактозна непоносимост.

Най-общо хранителните алергии биват:

1. IgE-медиирани, включващи симптоми, като:

• уртикария
• ангиоедем
• ринит
• бронхообструктивни синдроми
• повръщане и диария
• анафилаксия

2. Не-IgE-медиирани:

• алергичен ентероколит
• алергичен проктоколит
• протеин-индуцирана ентеропатия

3. Смесени

• еозинофилен езофагит
• еозинофилен гастроентероколит
• алергия към протеина на кравето мляко

Според степента на тежест на протичането им могат да се разделят на:

• Тежко протичащи – протичат с животозастрашаваща анафилактична реакция. Това е тежко животозастрашаващо състояние след прием на храна, като в 30% от случаите се установява наличието на допълнителни фактори. Такива могат да бъдат някаква протичаща инфекция в тялото, прием на нестероидно противовъзпалитено средство ( Нурофен) и при по-големи подрастващи – консумация на алкохол.
• Леко протичащи – протичат с реакция тип ОАС (орален алергичен синдром). Това са т. нар. локализирани IgE-медиирани хранителни алергии към плодове и зеленчуци най-често.

Децата могат да проявят хранителна алергия в различните възрасти. Рискът от поява на хранителна алергия е най-висок в периода от първите месеци до 3 години. 

Някои алергии се проявяват още в кърмаческа възраст, като например алергията към белтъка на кравето мляко. Една част от децата с такава алергия започват да толерират това състояние (да го израстват) в края на първата година, а други едва към петата година.

 Рисковите фактори за поява на хранителна алергия при деца:

1. Фамилната обремененост – ако единият родител страда от алергично заболяване, рискът детето да развие такова е между 30% и 50%. Ако и двамата родители страдат от алергично състояние, рискът нараства с 60% до 80%.
2. Начина на раждане – цезарово сечение и/или преждевременно раждане.
3. Прием на антибиотици в кърмаческа възраст – влияят на микробиота.
4. Често излагане на алергени от околната среда.

Как да разпознаем, че детето ни има хранителна алергия – кои са най-честите симптоми?

Симптомите могат да бъдат различни, в зависимост от възрастта и вида хранителна алергия.

1. В кърмаческа възраст при алергията към белтъка на кравето мляко се наблюдава:

• балониране на корема
• чести повръщания
• многократни, воднисти изхождания с примеси от слуз и кръв
• газове

Важно е в такива случаи да се изключи наличието на протичаща в организма инфекция. Това се случва чрез пускане на кръвни изследвания и микробиология.

2. Най-честите симптоми при леко протичащите хранителни алергии са:

• еритем – най-често като периорален обрив (зачервяване около устата)
• оток на устните, езика или фаринкса
• сърбеж
• коремна болка
• газове
• затруднено преглъщане

3. Анафилактичната реакция протича много тежко и драматично. Характеризира се с:

• силно стягане в гърдите
• задух – затруднено дишане 
• уртикария – обриви по цялото тяло
• сърдечно-съдови симптоми – аритмия, хипотония
• възможно е детето да колабира

Най-често срещаните алергени:

Най-често срещаните хранителни алергени са:

1. От животински произход

• краве мляко
• яйца
• риба
• морски дарове – миди,скариди

2. От растителен произход 

• пшеница;
• соя;
• фъстъци – те са сред най-честите причини за хранителна алергия до четири годишна възраст, с тенденция за увеличаване на честотата;
• други ядки – орехите са водещи, следвани от кашу, бадеми и лешници

При поява на някои от гореизброените симптоми е добре да се обърнем към специалист. 

В началото можем да посетим проследяващия педиатър на детето и при съмнение за хранителна алергия да се обърнем към гастроентеролог и/или алерголог.

В случаите, когато има съмнение за инфекция, е важно да бъдат направени нужните изследвания за нейното изключване, преди да бъде посетен детски гастроентеролог.

Диагнозата на хранителните алергии е трудна и често изисква мултидисциплинарен подход. Тоест включване на различни специалисти, като педиатър, алерголог, гастроентеролог, имунолог и пулмолог, които работят съвместно чрез взаимна колаборация.

Диагнозата се базира основно на клиничните симптоми. По тази причина снемането на подробна анамнеза (задаване на въпроси към родителите) е от изключително значение.

Възможни изследвания, които могат да бъдат пуснати по преценка на специалиста:

• Пълна кръвна картина с диференциално броене.
• Изследване на IgE total при някои случаи.
• Съществуват и т.нар. панели за хранителни алергени – за възраст между шест месеца и три годишна възраст.
• Прик тестове.
• Изключително важно е да се направи гастроскопия с биопсия – при съмнение за еозинофилен езофагит.
• Кръвни изследвания, включващи IgA tTG (тъканна трансглутаминаза) – при съмнение за целиакия или най-често на деца с балониран корем, невиреене, нисък ръст,диария,запек.

Често се налага да се направят изследвания за изключване на налична инфекция в тялото:

1. Кръвни изследвания – за изключване на Клостридиум Дифициле, Кампилобактер Йеюни и Йерсиния.
2. Микробиология – за изключване на Салмонела, Шигела, Ешерихия Коли и Кандида.

Най-важно е при установена хранителна алергия да се преустанови излагането и приемът на съответния алерген – минимум за период 4-6 седмици. След това може да се премине към постепенно обратно въвеждане на алергена.

При установена целиакия – доживотна безглутенова диета.

Най-добрият подход към дете с висок риск от развитие на алергии включва ранно предприемане на мерки за контрол на: 

• Храненето – въвеждане на подходяща и съобразена диета. Например при алергия към белтъка на кравето мляко се преустановява приемът на краве мляко от бебето, а кърмещата майка преминава към режим, изключващ прием на краве продукти (сирене, мляко, кашкавал, включително и телешкото месо).
• Излагането на алергени в околната среда.

Има и животозастрашаващи хранителни реакции

Такава е анафилаксичната реакция. Много е важно родителят да е запознат със симптоматиката, за да може да разпознае кога се касае за животозастрашаващи симптоми и да се насочи веднага към най-близкия спешен център.