когнитивно поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческата терапия при лечението на хронична инсомния

Противно на общите схващания основното лечение на хроничната инсомния, когато тя не се дължи на друга болест, не е медикаментозно, а посредством така наречената когнитивно-поведенческата терапия. В основите на този метод, който се прилага от обучение на когнитивно-поведенчески психолози, стои схващането, че хроничното безсъние е вид заучено патологично поведение, на което болният сам се приучава, опитвайки се да се справи със своите проблеми със съня.

Два са най-често използваните методи:

Сънна рестрикция

Сънната рестрикция се базира на разбирането, че колкото по-малко спим за денонощие, толкова по-сънливи ще се чувстваме. Неподходящото разпределяне на времето за сън намалява тенденцията да заспиваме. Колкото повече време прекарваме будни в леглото, толкова по-слаба ще бъде връзката между леглото и съня ни. При този метод на пациента се изчислява определен период от време за сън, като часът, в който се буди сутрин, е фиксиран, а времето за лягане се определя от неговата сънливост, а не от определен час. Спането през деня е забранено. Така през първите вечери пациентът може да си ляга в по-късен час, ако тогава се почувства сънлив. Ставането сутрин в един и същи час ще генерира висока сънливост през деня (т.нар. sleep drive), която ще му помогне през следващата нощ да си ляга по-рано и така, докато се постигне редовен цикъл сън-бодърстване с достатъчно време за сън.

Контрол на стимулите и 15-минутно правило

Като метод контролът на стимулите цели затвърждаване на възприемане на леглото като място за сън, контрастиращо с други „стимули”, които се възприемат като място за бодърстване. Болните от инсомния често използват различни „стимули” в леглото, които ги държат будни – говорене по телефона, гледане на телевизия, четене на книга, работа на лапроп, ядене и т.н.. Основният принцип на този метод за лечение е леглото да се използва само за сън (и секс), а всички други активности да се извършват в друга стая. Ако пациентът не може да заспи в продължение на 15 минути (правило на 15-те минути), той трябва да стане от леглото и да отиде в съседна стая, където да се занимава с отпускащи и успокояващи активности, докато не се почувства отново сънлив. Спането през деня трябва да се избягва.