Все още няма консенсус защо понякога сънища ни стават мрачни и плашещи, пробуждайки ни от сън с тревога и страх. Дали са симптом на болест или изпълняват балансираща или мисловна функция за обработване на силни емоции, остава неразрешен въпрос в сомнологията.
Разликата между лошите сънища и кошмарите
Лошите сънища се различават от кошмарите по това, че не будят спящия от сън. Техният емоционален заряд е по-слаб, въпреки че и те могат да предизвикат неприятно усещане. Те се срещат 4 пъти по-често от кошмарите.
Болест ли са кошмарите?
Когато кошмарните сънища се сънуват от време на време, те не се смятат за болест. На тях се приписват дори адаптивни качества, защото помагат на сънуващия да се приспособява по-добре в средата си, когато е буден. Ако е преживял събития, които са създали негативни емоции в него, преигравайки ги на сън, спящият има „възможност” да се справи с тях в една „безопасна” среда. Този тип кошмари могат обаче да прераснат в болест, която е необходимо да се лекува, когато се повтарят често и предизвикват прекомерна тревожност или нарушение на поне едно от следните: настроение, сън, мисловна дейност, семейство, поведение, тонус през деня, работоспособност, социално общуване.
Кошмари при децата
Кошмарите са по-чести при деца. Обичайно те се появяват в третата част на нощта и водят до пълно събуждане на детето от сън, след което то може детайлно да разкаже съдържанието им. Кошмарите се появяват още от 2.5-3 годишна възраст, като се сънуват от 60-75% от децата. Честите кошмари при тях са рядкост. Само 1-5% от децата в предюношеска възраст сънуват често кошмари. Този проблем е рядкост и при възрастните. Едва 2-8% от тях имат чести кошмари, които нарушават съня и дневното им функциониране. Тези проблеми са свързани най-често с т.нар. разстройство при пост-травматичен стрес, при което преживяна психо-емоционална или органична травма предизвиква кошмари, пресъздващи травматичната ситуация, която болният е преживял.
Често кошмари сънуват и хората приемащи определен вид лекарства – най-често антидепресанти, лекарства за високо кръвно налягане, лекарства за паркинсон и тн.
Диагностициране
Обичайно хората, които страдат от кошмарно разстройство на съня разказват в детайли своите негативни спомени и това е достатъчно за поставяне на диагноза. Задължително условие, за да се приемат честите кошмари за болест е те да водят до някакъв вид нарушение в дневното функциониране – дневна сънливост или психо-социални отклонения. Допълнителни изследвания се налагат най-вече за отдиференциране на други нарушения на съня или болести като причина за тези проблеми.
Полисомнографията в лабораторни условия е само част от методите за диагностициране, тъй като има редица други болести на съня, които могат да предизвикат кошмари. Най-често това са нарколепсия, REM-поведенческо разстройство, някои парасомнии и други. Консултации с психиатър и невролог също са от значение за изключване на психиатрични и неврологични болести, при които често болният сънува кошмари.
Лечение
Освен лечение на основното заболяване (ако има такова), водещо до кошмарно разстройство на съня, редица други терапевтични методи имат място в практиката. Различни психодинамични и когнитивно-поведенчески подходи се използват в психологията. Те имат добър ефект при наличието на чести кошмари. Хипнозата и различните методи за предизвикване на осъзнато сънуване също намират приложение. Фармакотерапията е крайна мярка и включва най-вече медикаменти от групите на антипсихотиците, бензодиазепините, трицикличните антидепресанти и др.
