Сънят е поле за непонятни взаимодействия между различни състояния на съзнанието и организма. Преплитането на трите основни състояния на съзнанието – будно състояние, не-REM сън и REM сън – е причина за развитието на т.нар. парасомнии. Ходенето насън, или т.нар. сомнамбулизъм, е вид парасомния – болест на съня, при която се преплитат будното състояние и не-REM съня. Ходещият насън спи, неговите познавателни способности и разсъдък са намалени до минимум, има пълна амнезия за събитията, които се случват около него, но същевременно очите му са отворени и извършва сложни моторни действия. Той ходи, отваря врати, изкачва стълби и уринира, храни се и дори прави секс, след което няма никакви спомени за случилото се.
Между 1 и 17% от децата ходят насън. При тях състоянието е преходно и се „израства” с годините. При възрастните се наблюдава рядко и има по-затегнат ход. Близо 4% от възрастната популация съобщава за прояви на сомнамбулизъм.
Как да разпознаем сомнамбула през нощта?
Сомнамбулът сяда на ръба на леглото, след което се изправя, но може и да се втурне директно от леглото да тича. Поведението му е неуместно, объркано, съпротивително и понякога агресивно. Очите му са отворени, сякаш е буден, но говорът му е бавен и често отговаря на въпроси несвързано. Действията му може да са прости и безцелни, но могат да бъдат сложни и продължителни, понякога със сексуални намерения към спящия до него в леглото или други близки хора. Пристъпът най-често трае от 1-3 до 7-10 минути, може да прекъсне спонтанно, често на неподходящо място. Сомнамбулът може да се върне в леглото и да заспи отново, без нито за момент да се върне в съзнание. При опит да бъде събуден поведението му може да стане агресивно към този, които се опитва да го събуди. Антероградните и ретроградни нарушения в паметта са чести и ходещият насън няма спомен за своите действия по време на пристъпа и след събужаднето.
Ходенето н сън обичайно е поведение, за което сомнамбулът научава на сутринта. Лечение не се налага, освен ако то не води до наранявания на спящия или околните. Рядко сомнамбулите чувстват висока сънливост през деня, тревожност, психологически дистрес и нарушено качество на живот.
Диагноза
Диагнозата сомнамбулизъм се поставя на базата на разкази на околните за характерното поведение по време насън. Полисомнография в лабораторни условия под видео-наблюдение е необходима най-вече за установяване на други потенциални нарушения на съня, които предизвикват сомнамбулизма, или с медико-легални цели. Консултацията с невролог и електроенцефалография за изключване на вероятността за епилепсия, която често може да протече по подобен начин са препоръчителни.
Лечение
Лечение на сомнамбулизма не се налага, освен ако действията на сомнамбула не застрашават неговото здраве или здравето на околните. При децата често проблемът има самоограничаващ се характер и изчезва с настъпването на пубертета. По време на епизодите на ходене насън сомнамбулът не трябва да се буди, а внимателно да се насочва отново към леглото. Събуждането в този момент може да удължи пристъпа и да направи ходещият насън агресивен. Обезопасяването на средата е основна мярка при чести пристъпи. Планираните събуждания 15-30 минути преди обичайния час, в който започва епизода на сомнамбулизъм в продължение на 4 седмици може да премахне проблема. Медикаментозната терапия с трициклични антидепресанти или бензодиазепини се налага само в по-тежките случаи с нараняване по време на ходене насън или при чести пристъпи.
